Клайв Къслър: Навигаторът

Капитанът нададе яростен боен вик и се втурна към брат си. Вдигна меча, за да отсече главата му, но Мелкарт успя да го парира. Сред вихрушката от удари, която последва, Мелкарт се спъна в плаща си и падна на мекия пясък.

Завъртя се по гръб и захвърли меча.

– Не ме убивай, братко!

Капитанът се поколеба. Макар и зъл, Мелкарт беше кръв от кръвта му.

Тарса отново извика предупредително.

На хребета се бе появила втора група траки, за да подсили редовете на първите нападатели.

Капитанът прецени, че сега не е моментът да продължава борбата, и се втурна към лодката, като прескачаше мъртвите тела на нападателите.

Скитите пуснаха последните си стрели. Припрените изстрели забавиха настъплението на траките, но не го спряха.

Тарса захвърли лъка, сграбчи капитана в мощните си ръце и го хвърли в лодката. Гребците натиснаха веслата и бързо изведоха лодката от обсега на копията, които западаха с плисък във водата зад тях.

Капитанът се качи на палубата на кораба. Морякът на вахта раздаваше на екипажа копия и мечове.

Лодката на Мелкарт се отдели от брега с част от траките на борда. Ракитената ограда на палубата на бойния кораб падна. Зад нея се показаха поне стотина души.

Слънцето блестеше по върховете на копията им. Щитовете им бяха закачени на перилата на палубата и образуваха защитна стена. Капитанът видя, че от палубата на вражеския кораб се издигат струйки дим и заповяда да поставят из целия кораб делви с вода.

Запалени стрели, натопени в катран, се издигнаха от кораба, следвани от тънки ленти пушек, извиха се като дъги в небето и се посипаха като огнен дъжд.

Нито една стрела не порази човек, но някои попаднаха в бордовете и кърмата на кораба. Моряците бързо ги угасиха с вода от делвите, но след първия залп последва втори. Част от пламтящите стрели се забиха в свитото на палубата платно.

Неколцина моряци се втурнаха натам и започнаха да тъпчат горящия плат, без да обръщат внимание на пламъчетата, които изгаряха краката им.

Капитанът заповяда да вдигнат котва. Под прикритието на смъртоносния залп на скитите гребците преместиха кораба извън обсега на запалителните стрели. Но бавната маневра остави единия им борд изцяло открит.

Пламъците от платното се бяха разпрострели вече по цялата палуба. Капитанът знаеше, че корабът му е обречен. Беше построен от дърво, кълчища и катран и след броени минути щеше да се превърне в огромна пламтяща факла.

Вражеският кораб се готвеше да приближи и да нанесе последния си удар. Гребците започнаха бързо да го завъртат, така че подсиленият бронзов нос да се вреже в борда на горящия кораб. А след като корабът започнеше да потъва, щяха да го засипят с още запалителни стрели и щяха да провесят от носа пръти с гърнета, пълни с горящо масло.

Капитанът нареди на моряците на насочващите гребла да обърнат кораба. Когато носът се завъртя към течението, той изкрещя на гребците:

– Пълен напред!

Корабът се люшна като ленив кит и набра скорост. Вражеският съд все още не бе довършил обръщането си и беше уязвим. Макар че носът на кораба не беше подсилен с метал, здравото ливанско дърво можеше да се забие в корпуса на вражеския кораб със смъртоносна сила.

Сред крясъците на мъжете се чу тропот на копита. Конете се бяха измъкнали и се бяха качили по рампата на палубата. Скитите захвърлиха лъковете и се втурнаха да върнат животните долу. Конете обаче се изправиха на задните си крака и очите им започнаха да се въртят, уплашени повече от дима и огъня, отколкото от крещящите хора.

Корабите се намираха на няколко метра един от друг. Капитанът видя как една фигура в пурпурни одежди кръстосва палубата от единия до другия край – Мелкарт подканяше хората си да действат по-бързо.

Горящият кораб се заби в бойния. От удара капитанът загуби равновесие и падна на колене, но бързо се изправи. Конската глава на носа се беше изкривила под ъгъл. Корабът му се бе извъртял така, че всеки момент щеше да застане съвсем близо до корпуса на кораба на брат му. Щяха да са лесни мишени за стрелците, а воините с копията можеха да ги вземат на абордаж и да довършат започнатото.

На собствения му кораб бе настъпил хаос. Моряците тичаха по горящата палуба, опитвайки се да се предпазят от огъня и от копитата на обезумелите коне.

Двата кораба отново се блъснаха един в друг.

Силен порив на вятъра за миг разнесе дима. Само на няколко метра пред себе си капитанът зърна ухиленото лице на брат си.