Клайв Къслър - Навигаторът

– Ако е знаел, че е в опасност – каза Пол, – е нямало да носи документите лично.

– Схвана! – похвали го Гамей.

– Благодаря , но какво съм схванал?

– Луис е дал документите на някой друг, който да ги носи. Кой е човекът, когото най-малко биха заподозрели, че носи нещо ценно?

Анджела се разсмя.

– Младият роб!

– Дявол да го вземе , много съм добър! – възхити се Пол сам на себе си. – Робът навярно е помогнал на Перния да занесе куфарите до Монтичело. Сигурно е имал възможност да ги даде тайно на Джеферсън.

– Какви са тия приказки за роби и Монтичело?

Хелън Улси, шефът на Анджела, бе видяла хората в кабинета на Анджела. Сега стоеше на прага и на лицето ѝ бе изписана широка усмивка.

Анджела побърза да стане.

– О, здрасти, Хелън! Обсъждахме факта, че Джеферсън е имал роби, макар че е твърдял, че всички хора са равни.

– Колко интересно! Ще ме запознаеш ли с приятелите си?

– Извинявай! Това са Пол и Гамей Траут. А това е началникът ми, Хелън Улси.

Здрависаха се. Улси погледна към папката на бюрото с ясния надпис „Джеферсън”.

– Това не е ли същият материал, който ми донесе онзи ден, Анджела?

Гамей посегна и взе папката. Сложи я на коленете си и положи ръце отгоре ѝ.

– Папката е наша – каза тя. – Анджела ни помага с информация за Мериуедър Луис.

– С Гамей работим в НАМПД – обясни Пол, защото реши, че полуистината е за предпочитане пред пълната лъжа. – Занимаваме се с историческо изследване за важността на Тихия океан за Съединените щати. Решихме да започнем с Луис, който е ръководил първата експедиция за достигане до океана.

– Значи сте дошли на най-подходящото място – каза Улси.

– Анджела е много услужлива – потвърди Гамей.

Улси ги помоли да я повикат, ако имат нужда от помощта ѝ.

Гамей я проследи с поглед как прекосява читалнята.

– Студенокръвна риба – окачестви я тя.

Анджела се разсмя.

– Наричам я Госпожица Всезнайка, но вашият прякор по ми харесва – изражението ѝ стана сериозно. – Нещо става. Преди няколко дни ѝ дадох копие на папката на Джеферсън. Тя каза, че ще съобщи на борда на директорите, но доколкото знам, не го е направила.

– Насочи се право към папката на Джеферсън.

Анджела събра материалите за Луис.

– Ще се разровя за роба. Имате ли възможност да се върнете след няколко часа, когато Госпожа Всезнайка не дебне наоколо?

– С удоволствие – съгласи се Пол.

Анджела ги проследи с очи, докато излизат от залата. Усети прилив на енергия. Тя заключи папката за Луис в бюрото си и се зае с рутинните си задачи. След известно време Улси се върна в читалнята – очевидно проверяваше какво правят двамата Траут. След като шефката ѝ си тръгна, Анджела включи компютъра.

С няколко натискания на клавиши се пренесе в 1809 година.

1Път с дължина 665 км, който свързва градовете Натчез (Мисисипи) и Нашвил (Тенеси) и който е бил използван от индианците, а впоследствие и от европейските първооткриватели. През 18 в. той придобил изключителна важност, но минаването по него било доста опасно.

Дзавала приключи подробния си оглед на подводницата и слезе от ремаркето. На лицето му се изписа широка усмивка. Остин прие изражението на приятеля си като добър знак. След завръщането им в изоставената работилница за лодки Дзавала се опитваше да запази оптимизма си, но не можеше да скрие тъгата в погледа си, предизвикана от щетите, понесени от творението му.

– Построих я като танк – каза той, – така че скелетът е невредим, но прожекторите са изкривени, а някои от сензорите – повредени. Отсега нататък ще е в неизправност, докато се върна в Щатите.

Остин сложи ръка на рамото на Дзавала.

– Тя понесе рана в служба на добра кауза, иначе всички щяхме да сме мъртви. Винаги можеш да построиш нова и да дариш тази на музея за коли „Къслър”. Твоят човек май пристигна.

В двора на работилницата бе влязъл камион-влекач. Остин бе помолил Мустафа да намери нещо по-подходящо от камиона за пилета на Ахмед, за да изтегли ремаркето с подводницата до летището. Капитанът се обади на няколко места и намери човек, готов да свърши работата.

Докато шофьорът закачваше ремаркето за камиона, Остин отново благодари на Мустафа за помощта му. Дзавала се качи в камиона, а Остин и Карина – в наетата кола, с която последваха камиона по крайбрежния път към летището в Далиран.

Оттам двамата се качиха в транспортния самолет за Истанбул заедно с Дзавала. Щом кацнаха, Дзавала обяви, че ще остане на летището, за да подготви подводницата за пътуването до дома. Остин и Карина се върнаха в хотела, където прекараха първата си нощ в Истанбул, но този път останаха в една и съща стая.