Клайв Къслър - Навигаторът

Жената спря пред бюрото на Анджела и протегна ръка.

– Госпожа Уърт? Казвам се Гамей Траут. Това е съпругът ми Пол.

Тя се усмихна, показвайки малката дупка между предните си зъби, която с нищо не намаляваше привлекателността ѝ.

Анжела осъзна, че седи със зяпнала уста. Бързо възвърна самообладанието си и стана, за да се ръкува.

– Вие сте хората от НАМПД, които ми се обадиха вчера.

– Точно така – потвърди Пол. – Благодаря, че ни приехте. Надявам се, че не се натрапваме.

– Съвсем не. С какво мога да ви помогна?

– Разбрахме, че вие сте човекът, открил отдавна изчезналата папка с документи на Джеферсън – каза Гамей.

– Точно така. Откъде разбрахте?

– Държавният департамент се свърза с НАМПД, след като АНС дешифрира съдържанието на папката.

Анджела беше опитала да се свърже с приятеля си в криптографския музей на АНС. Дийг така и не ѝ се обади.

– „Държавният департамент” ли казахте?

– Точно така – потвърди Гамей.

– Не разбирам. Те защо се интересуват от това?

– Имате ли представа какво е имало в папката? – попита Гамей.

– Опитах се да го дешифрирам, но съм само аматьор. Дадох го на един приятел от АНС. Какво става?

Семейство Траут се спогледаха.

– Може ли да поговорим на някое по-уединено място? – попита Гамей.

– Разбира се. Да отидем в кабинета ми.

Кабинетът на Анджела беше малък, но добре подреден. Тя седна зад бюрото си и предложи на посетителите столове. Пол Траут отвори тънко кожено куфарче, извади една папка и я сложи на бюрото.

– Това е единственият ни екземпляр, затова ще се наложи да ви преразкажем какво пише вътре – каза той. – Материалите, които сте открили, подсказват, че Джеферсън е споделил с Мериуедър Луис убедеността си, че финикийски кораб е прекосил Атлантическия океан преди почти три хиляди години и е донесъл в Северна Америка свещена реликва, може би библейски предмет. Държавният департамент се притеснява, че независимо дали е вярна или не, тази история може да разбуни духовете в Близкия изток.

Анджела слушаше запленена как Пол и Гамей се редуват да обясняват какво съдържа папката. Умът ѝ кипеше. Езикът ѝ сякаш бе залепнал за небцето. Очите ѝ бяха изцъклени, като след удар с електрически ток.

– Анджела – погледна я Гамей, – добре ли сте?

Анджела се прокашля притеснено.

– Да... Добре съм, мисля... – едва отговори тя, но бързо успя да възвърне самообладанието си.

Гамей продължи:

– Осъзнахме, че възможностите ни да разберем повече за тези древни пътувания са ограничени. Стори ни се, че в Американското философско общество се крият връзки към много нишки от тази история. Джеферсън е бил президент на Обществото. Луис се е подготвял тук за великата си експедиция. Друг един член е казал на Джеферсън, че пергаментът съдържа финикийски думи.

– Не се учудвам – каза Анджела. – Повечето хора дори не подозират за съществуването на тази организация. Помислете си за историята ѝ: основана е от Франклин. Джордж Вашингтон е бил един от членовете ѝ, както и Джон Адамс, Александър Хамилтън, Томас Пейн, Бенджамин Ръш и Джон Маршал. Има клонове в цял свят: Лафайет, Фон Щойбен и Коцюшко. По-късно идват Томас Едисон, Робърт Фрост, Джордж Маршал, Лайнъс Полинг. Има и жени: Маргарет Мийд, Елизабет Агасис. Тази библиотека съдържа милиони документи и доклади, включително „ Математически начала на натурфилософията“ на Нютон, описания на някои от експериментите на Франклин, „Произход на видовете” на Дарвин. Тя е просто умопомрачителна.

– Големината на архивите е и благословия, и проклятие – отбеляза Пол. – Търсим игла в интелектуална купа сено, при това огромна.

– Каталожната ни система няма равна на себе си. Просто ме насочете във вярната посока.

– Мериуедър Луис – каза Гамей. – Според папката с трактата за артишока Луис е разполагал с важна информация, която е искал да съобщи на Джеферсън.

– След разговора ни вчера направих някои справки за Луис. Има много противоречиви мнения във връзка със смъртта му. Според някои е било самоубийство. Други твърдят, че става дума за убийство.

– Това напълно съвпада със загадъчните обстоятелства около папката на Джеферсън – отбеляза Пол. – Откъде да започнем?

Анджела отвори една папка.

– Още като момче Луис бил умен, смел и с приключенски дух. Постъпил в армията, на двайсет и три години станал капитан, а когато станал личен секретар на Джеферсън, бил на двайсет и седем. Джеферсън го смятал за дързък, неустрашим и интелигентен. Три години по-късно го избрал да ръководи една от най-великите експедиции в историята. За да се подготви за пътуването, го изпратил да учи във Философското общество.