Клайв Къслър - Навигаторът

– Писмени знаци? – попита Балтазар.

– Обикновено така се смята, когато подобни фигури се открият върху монети. Но нито една от тях не съответства на известното ни финикийско писмо. Тези знаци останаха загадка години наред. А после един геолог от колежа „Маунт Холиок”, Марк Макменъмин, представи поразителна теория. Той направи компютърно усилване на символите, което сега и аз ще направя.

Символите на екрана станаха по-остри и по-ясно очертани.

– Този модел ми изглежда познат – каза Балтазар.

– Може би това ще помогне.

Формите на екрана бяха припокрити с очертанията на познати континенти.

Балтазар се наведе напред.

– Невероятно! Това са континенти!

– Това беше заключението на Макменъмин. Като геолог той разбрал какво представляват земните масиви, когато ги видял. Може да се види правоъгълникът на Иберийския полуостров, който се спуска надолу под ъгъл от Европа и заедно със Северна Африка обгражда Средиземно море. Тук отдясно е Азия. Тези по-малки символи на запад от Европа може да са Британските острови. Северна Америка е масивът отляво. Южна Америка като че ли липсва или е погълната от северния континент. Компютърното усилване може да се тълкува по различни начини. Но ако Мекменъмин е прав, този медальон показва обхвата и широтата на финикийските колонии.

– Това е проклета карта на света! – ухили се Балтазар.

– Не е обикновена карта на света. Златните монети, за които споменах, са изсечени около 300 г. пр. Хр. Бронзът на тази статуя е на около три хиляди години. Това означава, че пред нас стои най-старата карта на света, за която знаем. Нещо повече: тя подсказва, че още около 900 г. пр. Хр., когато е изваяна тази статуя, вече са се предприемали пътувания към Новия свят.

Балтазар почувства как кръвта се качва в главата му.

– Искам да видя Северна Америка по-отблизо! – каза той.

Увеличеният символ, който се появи на екрана, приличаше на подпухнал гигантски кактус сагуаро: два дебели клона, които се издигаха от широк дънер.

Балтазар изсумтя.

– Трябва да признаете, че се иска доста въображение, за да видите това безформено петно като континента Северна Америка.

– Може би това ще ви е от полза – каза Дефо и на екрана се появи контур на Северна Америка, разположен над символа. – Дънерът става основната част на континента. Тук отляво е Аляска, а отдясно – Нюфаундленд.

– Има ли доказателства, че са съществували търговски пътища между източното и западното полукълбо?

– Не. Но това не би трябвало да ни учудва, като знаем как финикийците са пазели тайните си, а също така и че океанските маршрути са се изминавали с помощта на астрономически разчитания, които спокойно е можело да се правят по памет. Но ако погледнем към компаса в ръката на статуята – продължи той и махна с дистанционното, – можем да заключим, че се отнася за търговските маршрути изток-запад и запад-изток. Позицията на статуята по отношение на северната точка на компаса подсказва, че гледа на запад.

– Към двете Америки – уточни Балтазар.

– Точно така!

– Можете ли да определите кое е първото място, на което са слезли?

Дефо поклати глава.

– Тази статуя е еквивалент на картите на света, които виждате в списанията на авиокомпаниите – информативна, но от нея пилотът няма полза.

– Значи, когато са се доближавали до брега, им е трябвала по-подробна карта – заключи Балтазар.

– Точно така. В морето ползата от картите си има граници. Трябвал им е местен лоцман, който да им покаже местоположението на важните точки. Когато корабът се приближи до брега, от значение е не разстоянието, а посоката.

– Има ли доказателства, че е имало местен лоцман?

Дефо поклати глава.

– Не открих нищо, което да подсказва, че е имало навигационно определяне на мястото. Но открих нещо друго.

Образът на екрана отново се промени.

– Този символ се повтаря многократно на пояса, който държи полата на моряка.

– Малко прилича на лодка – каза Балтазар. – Груби очертания на нос и кърма.

– Стори ми се познат. Спомних си, че го видях в една книга на Антъни Саксън. Той е археолог аматьор и изследовател, на когото принадлежат няколко екзотични теории.

– Знам кой е господин Саксън! – тонът на Балтазар беше леден.

– Саксън е саморекламиращ се циркаджия, но се е отракал. Според него това е символ за кораб от Тарсис. Открил е такива и в двете Америки, и в Близкия изток и следователно е потвърдил, че между двата региона е имало връзка.