Клайв Къслър - Навигаторът

Остин завъртя цевта към другите двама мъже.

– Скачайте! – нареди той и изстреля един залп към тентата. Парчета брезент заваляха по палубата като конфети. Мъжете скочиха през борда и се присъединиха към другаря си, който вече беше във водата. Остин изстреля още един залп, който нацепи водата на сантиметри от плувците.

Видя как жалката тройка доплува до брега, а после трескаво излезе и изчезна сред дърветата. Той направи още няколко дупки в бързоходната лодка и насочи вниманието си към Карина.

Мустафа уви няколко кубчета лед в кърпа и ги даде на италианката да ги притисне към лицето си. Остин видя, че Карина не е пострадала сериозно и подхвърли пистолета на Мустафа с инструкции първо да стреля и после да пита.

Подводницата се плъзна под повърхността и се спусна над платформата. Остин доплува до командното табло, а Дзавала доближи подводницата до платформата и скобите я застопориха на място. Остин активира помпите да изхвърлят водата от понтоните.

Платформата излезе на повърхността близо до моторницата и застана под остър ъгъл във водата поради тежестта на статуята. Мустафа подаде пистолета на Карина и приближи лодката до платформата на ССВТ. Хвърли въже на Остин и Дзавала. Те се плъзнаха във водата и с плуване стигнаха до стълбичката на моторницата.

След като се качиха на борда, Дзавала се измъкна от водолазния си костюм и погледна към гористия бряг.

– Как успяха ония да ни открият чак тук?

Остин вдигна ризата си и извади от джоба сателитния телефон.

– Може да са засекли сигнала на телефона. Да не рискуваме.

Запрати телефона колкото можа по-далеч и го проследи как цопва във водата. После благодари на Мустафа за съобразителността му и за работата му с куката, след което се извини, че е поставил в опасност него и лодката му и му е съсипал тентата. Турчинът прие събитията без драматизъм, но се зачуди дали не може да пише работата си в графа „свършено” и да му платят. Остин извади достатъчно турски лири, за да му се отплати щедро и прещедро за причинените неприятности.

– Само още една услуга. Трябва да отидем на някое място, където няма да ни безпокоят – каза той.

– Няма проблем – успокои го капитанът и пъхна банкнотите в джоба си. – Има такова място, само на няколко километра оттук.

След по-малко от половин час Мустафа вкара моторницата в едно тихо заливче и хвърли котва зад един издаден напред участък от сушата. Обясни, че местните моряци избягвали залива, защото подводните скали при входа му правели навигацията опасна.

Дзавала седеше на носа, положил в скута си автоматичния пистолет. Карина взе чанта с материали за приложно изкуство, които бе купила предния ден, и се качи на малката лодка заедно с Остин. Той загреба към платформата и двамата се качиха върху нея.

Карина се наведе над статуята.

– Чувствам се виновна, че след толкова години прекъсвам съня му – промълви тя с неприкрита нежност.

– Той навярно е доволен, че такава красива дама му прави компания – увери я Остин. – Виж как се усмихва само.

Карина почисти с ръка водораслите, полепнали по устата на статуята. Лицето беше на млад мъж с брада, орлов нос и решителна брадичка. Също като оригиналната статуя, и той носеше на врата си медальон с гравирана конска глава и палмово дърво, на кръста си – пола, а на краката – сандали. Липсата на ръце му придаваше гротескна прилика с жертва на природно бедствие.

Карина отвори чантата си, извади две гъби и връчи едната на Остин. Двамата заедно изчистиха внимателно статуята. След това Карина извади четка, едно квадратно парче тензух и кутия с течна гума. Нанесе няколко слоя гума по лицето, медальона и други части на статуята, сложи тензуха върху гумата и изчака малко да се втвърди. Свали втвърдените пластове, надписа ги с маркер и внимателно ги прибра в чантата.

– Готово – каза тя, докато отделяше последната отливка.

– Ами котката? – попита Остин. – И тя е член на екипажа.

– Вярно – усмихна се Карина и приложи процедурата с гумата върху тялото и полуобърнатата муцуна на котката.

След като отливката се втвърди, я свали. Работата ѝ беше приключена, но не ѝ се тръгваше.

– Какво ще правим с него? – попита тя.

– Не можем да го върнем обратно – отвърна Остин. – Прекалено е тежък, за да го преместим без специално оборудване, а транспортирането му на сушата ще е голям проблем. Някой със сигурност ще ни види. Турските власти никак не обичат чужденци, които крадат антиките на държавата.