Клайв Къслър - Навигаторът

Статуята се премести към отвора и отново спря. Назъбеният остатък от лявата ръка се бе закачил в някакви камъни. Остин извади ножа си, пъхна острието му между камъните и статуята и я освободи.

Дзавала отново затегли, а Остин я насочваше през отвора, запънал крака в дъното на пещерата. Статуята бавно изплува от затвора си… но когато Остин се опита да я последва, установи, че не може да помръдне десния си крак. Част от стената на пещерата се бе срутила и бе затиснала плавника му.

Дребни камъчета заваляха от тавана като градушка. Остин бързо преряза ремъка на плавника си. По краката му се посипаха падащи камъни. Той се пресегна напред и сграбчи главата на статуята. Ако се беше забавил само секунда, статуята щеше да излезе без него.

Подводницата изтегли Остин и Навигатора от пещерата точно преди таванът да се срути.

Дзавала видя, че Остин е излязъл, и включи двигателите. Отворът на пещерата изчезна под рухващите скали.

Остин беше вдигнал ръка към главата си, към мястото, където го бе ударил един камък, голям колкото юмрук.

– Кърт, добре ли си?

– Ако черепът ми беше бронзов, щях да съм по-добре.

Без да обръща внимание на туптенето в главата си, Остин заплува към статуята. Навигатора висеше под ъгъл, отчасти поддържан от подемните торби. Дзавала увеличи мощността, докато статуята се издигна над ССВР.

Остин се плъзна зад уредите за управление и се подготви да издигне платформата по-близо до повърхността. Пръстите му бяха над контролния панел, когато острият му слух долови пронизителния вой на мотор, усилен от водата.

– Карина! – провикна се той по комуникатора. – Виждаш ли някакви лодки?

– Една, идва право към нас. Много бързо.

Със спокоен глас Остин нареди:

– Слушай ме внимателно! Кажи на капитан Мустафа да вдигне котва и веднага да потегли.

– Не можем да ви оставим! – възрази Карина.

– Ще се оправим. Действайте!

Острата нотка в гласа му не оставяше място за спорове. Карина предаде съобщението на Мустафа и Остин чу приглушения отговор на капитана. Думите на Мустафа обаче бяха заглушени от крясъци. А после се разнесе пукот на автоматично оръжие.

Връзката прекъсна.

Остин заплува обратно към подводницата.

– Угаси прожекторите! – нареди той на Джо.

Тревожеше се за Карина, но и той, и Дзавала знаеха, че не бива да избързват. Пасивността обаче беше непозната и на двамата.

– Сега какво? – осведоми се Дзавала.

– Върни ни горе, за да видим неканените си гости.

Дзавала вдигна дългия нос на подводницата и даде минимална газ. Остин видя на повърхността до лодката на Мустафа друг, по-малък силует, и даде знак на Дзавала да спре. Комуникаторът изщрака. Отново бяха във връзка с лодката.

По комуникатора се разнесе глас с провлечен южняшки акцент:

– Как сте, момчета? Виждам мехурите ви. Що не дойдете и вие да се повеселите?

– Не приемам покани от непознати! – отсече Остин. – Кой сте вие?

– Приятел на госпожица Мечади. Хайде, качвайте се. Рано или късно ще ви свърши кислородът.

Дзавала извади от жилетката си плочица за писане и надраска отгоре ѝ въпросителен знак.

За миг Остин се замисли. Ако постъпеха така, както искаше непознатият, щяха да ги гръмнат в главата в мига, в който се покажат на повърхността.

Той взе плочицата и написа с големи печатни букви: „МОБИ ДИК?”

Дзавала схвана какво предлага и навярно го заболя коремът. Той изтри предишното съобщение и написа: „ОООХ!”

Остин взе плочицата и попита: „ПРЕДЛОЖЕНИЯ?”

Дзавала поклати глава и написа: „АХАВ, ЕТО НИ И НАС”.

Остави плочицата настрана и потопи подводницата на дъното. После я завъртя и насочи носа нагоре под остър ъгъл. С яростно бръмчене на двигателите подводницата се заизкачва нагоре, набирайки скорост с всеки изминат сантиметър.

Дзавала и Остин се хванаха здраво за седалките, подготвяйки се за това, което предстоеше.

1Доналд Тай Лой Хо (1930-2007) – хавайски певец и телевизионен водещ – Б. пр.

2Голяма, херметически затворена торба с ремъци, използвана за повдигане на тежки предмети под водата посредством плаваемостта ѝ. Част от оборудването за гмуркане. – Б. пр.

Няколко минути преди подводницата да започне да се издига към повърхността, Карина видя как непознатата лодка завива покрай носа и се устремява към моторницата на Мустафа с вдигнат нос. Малкият съд отскачаше над гребените на вълните като камък, метнат над водата.

Карина предаде на Мустафа нареждането на Остин да се махнат. Но вече беше късно. Бързата лодка ги бе настигнала. Отклони се настрана само секунди преди сблъсъка и водачът угаси мощния двигател. Лодката се блъсна странично в моторницата на Мустафа на около метър от мястото, на което стоеше Карина.