Клайв Къслър - Навигаторът

– Ами следполетната ти умора? – попита Остин.

– Току-що я преодолях – гласът на Карина беше тих, а ръцете ѝ се обвиха около врата му.

Остин се събуди от дълбок сън и грабна от нощната масичка бръмчащия мобилен телефон. Предпазливо стана от леглото, като уви чаршаф около мускулестото си тяло. Когато погледна към гарвановочерната коса на Карина, разпиляна на възглавницата, на загорялото му лице трепна топла усмивка.

Той излезе на балкона и долепи телефона до ухото си.

– Орелът кацна на летището в Далиран – оповести Дзавала. – Ремаркето на подводницата е свалено и е готово за път.

– Добра работа, Джо! – похвали го Остин. – Ще се срещнем след час и половина.

Той даде на Дзавала инструкции как да стигне до мястото, откъдето трябваше да спуснат подводницата.

– Може да отнеме повече време, Кърт. В момента съм на пътя и търся товарен камион, за да закача ремаркето. На летището дават под наем само малки коли. Трябва да тръгвам. Мисля, че виждам човека, който ще ми свърши работа.

Остин не се усъмни нито за секунда, че Дзавала ще се справи. Чаровникът Джо с благия глас много го биваше да постига невъзможното.

От банята се разнесе шум на течаща вода. Събудена от телефона, Карина тихо бе станала от леглото. Остин я чу как си пее под душа.

– Ела да ми изтъркаш гърба – провикна се тя.

Остин не се нуждаеше от втора подкана. Импровизираната му тога излетя във въздуха. След душа двамата се избърсаха един друг и се облякоха. Остин носеше жълтокафяви шорти и хавайска риза, с която Дон Хо 1би се гордял. Карина навлече свободна яркожълта рокля над черните си бикини. След като си поръчаха континентална закуска от кифлички, твърдо сварени яйца и кафе, двамата потеглиха към яхт-клуба.

Остин беше откровен с капитан Мустафа: преди да се разделят предишната вечер му каза, че с Карина търсят древен артефакт без разрешение от турското правителство. Ако го откриеха, не възнамеряваха да го задържат, но искаше Мустафа да е наясно в какво се забърква. Разбира се, щяха да платят добре на капитана за услугите му.

Мустафа го увери, че правилата на правителството не го интересуват. Остин нае лодката. Мустафа обеща да ги заведе където пожелаят. Какво щяха да правят там, си беше тяхна работа.

Остин му каза, че ще му трябва уединено място с рампа за спускане. Мустафа му описа една изоставена работилница за лодки, чийто собственик бил фалирал. Намирала се от другата страна на пристанището, срещу яхт-клуба. Карина щеше да тръгне с Мустафа и да се срещне с Остин там.

До работилницата се стигаше по черен път, в който зееха повече кратери, отколкото по неосветената страна на Луната. Остин се разходи сред дървените скелети на недовършени лодки и огледа рампата. Краищата на асфалтовата настилка бяха започнали да се ронят, но главната част беше в сравнително добро състояние.

Дзавала закъсняваше с петнайсет минути. Остин застана на пътя и се запита дали изобретателността на приятеля му този път не се е провалила. Ръмженето на двигател го накара да наостри уши. В далечината се показа облак прах. През дупките на пътя се люшкаше камион и амортисьорите скърцаха негодуващо, а двигателят се давеше като кашлящ астматик. Камионът спря сред облак пурпурен дим и какофония от кудкудякания от клетките с пилета, струпани доста нестабилно зад кабината.

Дзавала слезе от камиона.

– Добро утро, Кърт! – поздрави той. – Запознай се с приятеля ми Ахмед.

Мускулестият турчин се усмихна и показа няколкото си златни коронки. На брадясалите му бузи се появиха чаровни трапчинки.

Остин се ръкува с шофьора и мина зад камиона. Подводницата беше покрита със зелен брезент, пристегнат с въжета. Дзавала беше прибягнал до допълнителни въжета, за да импровизира осигурителна система за древния теглич.

– Наложи се да импровизирам система за теглене – обясни Дзавала и погледна с гордост творението си. – Не е зле като за правителствен чиновник.

– Изобщо не е зле – съгласи се Остин. Тази саморъчно измайсторена система навярно бе притеснила и Дзавала, и Ахмед не един и два пъти по тесните завои на крайбрежния път. Зачуди се какво ли щяха да си помислят стиснатите бюрократи от НАМПД, ако знаеха, че многомилионната им подводница е била завързана за един камион с пилета.

Ахмед даде на заден и качи камиона на рампата. Механични ролки свалиха платформата за спускане от камиона и я избутаха във водата, където тя заплава върху два дълги понтона.