Клайв Къслър - Навигаторът

Остин се зачуди дали статуята може да е оцеляла след подобно падане. После махна на Карина, която беше наблюдавала изкачването му, и заслиза по хълма. По цялото му тяло течеше пот, а шортите и ризата му се покриха с прах и пръст. Щом стигна до морето, Остин се гмурна във водата, без да сваля дрехите си – хладната вода успокои горящата му от слънцето кожа и отми мръсотията от дрехите му.

Когато ставаше дума за чуждестранни туристи, нищо на този свят не можеше да учуди Мустафа. Той включи двигателя и се отправи обратно към пристанището.

Остин отвори две бутилки турска бира от хладилника и подаде едната на Карина.

– Е? – попита тя.

Той отпи голяма глътка и остави студената течност да потече в гърлото му.

– Да допуснем, че Салим е прав и статуята още е била в гробницата по време на земетресението. Не можем да знаем дали не се е озовала на дъното, погребана под тонове скали. Дори да я намерим, Навигатора може да е прекалено повреден, за да ни е от полза.

– Значи всичко е било напразно?

– Съвсем не. Искам да се върна и да огледам по-отблизо.

Той съобщи на Мустафа, че иска да наеме лодката за още един ден.

– Може ли утре да се върнем? Искам да се погмуркам.

– Да, разбира се – отговори Мустафа. – Вие учени ли сте? – поинтересува се той.

Остин му показа картата си от НАМПД. Мустафа не беше чувал за агенцията, но фактът, че Остин имаше специална идентификационна карта, го впечатли. Мустафа беше предоволен, че има работа. Беше предупредил собствениците на лодката, че ако скоро не му намерят помощник, ще се махне.

Остин извади от раницата си сателитен телефон и набра номера на Дзавала. Италианецът беше на разкопките на древното пристанище и чакаше Ханли да му даде зелена светлина за подводницата.

– Кажи му, че за момента подводницата е необходима другаде! – нареди му Остин.

Съобщи къде се намира и изреди списък с неща, които трябва да се купят. Дзавала отговори, че ако успее да уреди подробностите, на сутринта ще се качи на самолета за Далиран.

Лодката спря на мястото си на кея на здрачаване. Остин помоли Мустафа да му препоръча някой спокоен хотел. Капитанът предложи един, който се намираше на двайсет минути с кола от тях, в края на криволичещ път, минаващ през гористите хълмове близо до Фетие. Рецепционистът на хотела каза, че обикновено се изискват резервации, но имал една стая с голямо легло.

Остин не се беше замислял за подробностите за нощувката. Попита Карина дали иска да потърси друг хотел.

– Изтощена съм – отговори тя. – Още страдам от следполетна умора. Кажи му, че я вземаме.

Двамата се насладиха на спокойна вечеря в ресторанта на хотела, на маса с изглед към морето. Шишкебап и ориз. Светлините на Фетие блещукаха в далечината като светулки.

– Не ми е приятно да развалям романтичната атмосфера с делови разговори – извини се Остин, – но трябва да обсъдим някои неща. Преди всичко, как тези гангстери са успели да ни проследят до изоставеното село?

Карина имаше вид на човек, поразен от мълния.

– Балтазар!

Остин се усмихна една-едва.

– Ти ми каза, че колкото и подозрителен да е човек по природа, по-добре изобщо да не се замислям за благодетеля ти.

– Трябва да е замесен. Той беше единственият, на когото казах за фотографа от „Нешънъл Джиографик”. Той уреди преместването на статуята. Саксън ме предупреди да не му вярвам.

– Всичко това го знаехме и преди. Какво те накара да промениш мнението си?

Тя се размърда неспокойно на стола си.

– Преди да тръгнем за Истанбул, се обадих на представителя на Балтазар и му казах къде отиваме и защо. Това беше част от първоначалното ни споразумение и смятах за редно да го изпълнявам. Балтазар беше човекът, който финансира възстановяването на багдадските артефакти.

В следващия миг тя осъзна какво се случва.

– Мили боже! През цялото време той е искал статуята. Но защо?

– Чакай! Спри малко и се върни назад – възпря я Остин. – Да допуснем, че зад кражбата стои той. Защо ще се опитва да ни попречи да открием втората статуя?

– Очевидно по някаква причина не иска никой да я види.

– Може би утре ще разберем причината – каза Остин и погледна часовника си. – Сигурна ли си, че мисълта да спим в едно легло не те притеснява? Познаваме се отскоро.

Карина посегна и докосна ръката му.

– Струва ми се, че те познавам от няколко живота, господин Остин. Ще си лягаме ли?

Качиха се с асансьора до стаята и Остин излезе на балкона, за да даде на Карина време да се преоблече. Взря се в отраженията на светлините в морето. Усети, че тя излезе на терасата, но преда да се обърне, ръцете ѝ се обвиха около кръста му. Топлината на тялото ѝ го сгря и той се обърна. Устните им се срещнаха в нежна целувка. Карина носеше дълга бяла памучна нощница, но простата дреха не прикриваше почти нищо от гъвкавата ѝ фигура.