Клайв Къслър - Навигаторът

Дзавала обърна подводницата към сушата. Два еднакви конуса светлина от високоинтензивните прожектори на подводницата осветиха назъбеното лице на скално свлачище, смъкнало се до дъното под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Рухналата скала се бе разбила на парчета, чиято големина варираше от не по-едри от зелка камъни до огромни скални късове, в сравнение с които подводницата изглеждаше джудже.

– Твоят Навигатор трябва да е много корав, приятелю, ако е успял да оцелее в този хаос – отбеляза Дзавала. – По-вероятно е да се е натрошил или смачкал като кутия бира.

– Щом е оцелял цели три хиляди години, можеш да си сигурен, че това старче не е някой женчо – отвърна Остин.

В слушалките му отекна подигравателният смях на Дзавала.

– С нелогичния и неоправдан оптимизъм не може да се спори. Какво са няколкостотин хиляди тона скала? Откъде да започнем да търсим нашия упорит приятел?

На няколко метра встрани от подножието на свлачището лежеше плосък скален къс с големината и формата на заседателна маса.

– Можем да използваме този камък за отправна точка – предложи Остин. – Ще тръгнем надясно и ще се движим нагоре успоредно на него, докато се приближим към повърхността. После ще слезем от лявата страна и пак ще търсим. Оглеждай се за колони, портал или фронтон – всичко, което ти се стори създадено от човешка ръка.

Дзавала приближи подводницата до подножието на свлачището. Стреснати от приближаването ѝ, пасажи риби се стрелнаха в дупките и пукнатините. Щом подводницата стигна до края на свлачището, Дзавала бавно започна да я издига нагоре. Продължи да я насочва така, сякаш косеше морава, напред и назад по повърхността на свлачището. От време на време спираше при някой привлякъл вниманието им обект и завърташе подводницата, за да го осветят прожекторите.

Тъмносинята вода стана блестящо зелена, когато се приближиха до повърхността.

Подводницата отново се гмурна и заобиколи подножието на свлачището, за да мине отляво. Остин зърна на дъното предмет, заровен почти целия под камъните с изключение на един извит край. Помоли Дзавала да издуха утайките от повърхността на обекта с тласъци от двигателите на подводницата. Търсачите на съкровища често използваха тази техника, за да изровят потънал кораб. Облаците от утайките най-накрая се разнесоха и разкриха цилиндричната форма на каменна колона.

– Опитай да минеш право нагоре от колоната – посъветва Остин.

Дзавала стабилизира хоризонталното движение и подводницата се заизкачва нагоре. При едно превключване прожекторите се плъзнаха по триъгълен фронтон, подпрян под изкривен ъгъл на части от колони. Изпитателният поглед на Остин се прикова в една сянка. Той се изтласка вън от подводницата и заплува към подобния на пещера отвор. Насочи към кухината лъча на фенерчето си.

Секунда по-късно Дзавала чу смеха му.

– Ей, Джо, случайно да имаш котешки бисквитки?

– Говоренето на безсмислици е симптом на азотна наркоза, приятелю.

– Не, не съм в екстаз, предизвикан от дълбочината. В момента гледам към една бронзова финикийска котка.

В слушалките им отекна въодушевен женски писък. Карина беше проследила разговора им.

– Открил си я!

Остин плъзна лъча във вътрешността на пещерата. Статуята лежеше с лицето нагоре, като труп, изложен за поклонение. Кухината беше около три метра широка и три дълбока и около метър – метър и двайсет висока от пода до тавана. Остин се провря през отвора. Островърхата шапка на статуята беше назъбена, а ръцете – отчупени. За разлика от оригиналната статуя, носът на тази беше невредим.

Остин предпазливо се измъкна обратно и сви палец и показалец в разбираемия по цял свят знак, че всичко е наред.

– За смачкана кутия от бира е в добра форма. Да го издърпаме.

– В отделението отляво има въже и подемни торби 2– каза Дзавала.

Остин доплува до подводницата и взе найлоновото въже. Завърза единия му край за кърмата на подводницата, прикрепи към въжето четири подемни торби без дъно, а после се върна и уви свободния край на въжето около основата на статуята.

С част от кислорода от бутилката наду торбите, а после махна на Дзавала, който включи двигателите. Въжето се обтегна като струна на цигулка. Остин направи движение, сякаш прерязва гърлото на някого, и се върна обратно в кухината. Бронзовата котка, прикрепена към краката на статуята, се беше заклещила в една скална неравност.

Остин се провря покрай статуята и се вмъкна в пещерата. Кислородните му бутилки едва минаха край скалите, почти нямаше място да се обърне. Той натисна статуята с цялата си тежест и каза на Дзавала да започва да тегли.