Клайв Къслър - Навигаторът

Един от мъжете стреля във въздуха с автоматичния си пистолет и Карина пусна микрофона на палубата.

Мъжете бяха четирима, всички облечени в маслиненозелени униформи и въоръжени с късоцевни автомати. Очите им бяха скрити от слънчеви очила, подобни на авиаторски, а широките периферии на шапките им криеха лицата им в сянка. Виждаха се само стиснатите им устни.

Трима от мъжете се прехвърлиха на моторницата на Мустафа. Последният, който се качи, свали със замах шапката си и разкри руса, късо подстригана коса. Карина позна Ридли, който бе надзиравал операцията по кражбата на Навигатора. Той ѝ се ухили широко и я поздрави с жалка имитация на Мини Пърл 1:

– Как стеее, госпожице Мечади?

Първоначалният ѝ шок бе заменен от гняв.

– Какво правите тук? – попита тя.

– Чух, че сте наблизо, госпожице Мечади. Помислих си, че с момчетата може да се отбием да ви видим.

– Не се дръжте като глупак с този фалшив южняшки акцент! – сряза го Карина. – Къде ми е статуята?

Все още ухилен, Ридли пристъпи към борда и отправи внимателен, лишен от чувства поглед към мехурчетата, които се вдигаха на повърхността.

– Да не би някой да е слязъл да поплува, госпожице Мечади?

– Щом сте толкова любопитен, скачайте и вижте сам – Карина усещаше, че темпераментът ѝ излиза извън контрол, но не можеше да се овладее.

– Имам по-добра идея – увери я Ридли, взе микрофона от палубата, включи го и заговори на Остин.

Усмивката му стана още по-широка, когато на повърхността започнаха да излизат все повече мехурчета. Посегна и откопча една ръчна граната от колана и я вдигна сякаш беше бейзболен питчер, готов за хвърляне. Карина се опита да грабне микрофона, но Ридли я перна през устата с опакото на ръката си. Потече кръв. Другите мъже се разсмяха на грубия му отговор и не видяха тюркоазения проблясък, докато не стана късно.

Подводницата се изстреля към повърхността като излизащ от дълбините кит. Предната ѝ част се заби в бързоходната лодка като стенобитна машина.

Лодката се надигна под неестествен ъгъл. Мъжът на руля нададе уплашен вик, когато силата на сблъсъка го метна във въздуха с безпомощно размахани ръце. Мъжът падна във водата, потъна на около метър и успя да изплува на повърхността с викове за помощ. Оръжието се изплъзна от ръцете му.

След сблъсъка с лодката подводницата бе отскочила назад и Дзавала се мъчеше да я задържи под контрол.

Току пред носа си Остин видя два крака да се мятат на повърхността в облак водни пръски. Нещо падаше във водата. Той се изстреля от подводницата и сграбчи падащия автоматичен пистолет. После бързо се върна и направи знак на Джо, че всичко е наред.

Ридли беше професионален войник. Бързо преодоля изненадата и посочи към фигурата във водата.

– Приберете този глупак! – изръмжа той.

Хората му преметнаха оръжията си на рамо и хвърлиха на другаря си спасително въже. Ридли стисна гранатата в ръка, готов да я метне през борда. Студените му очи тъкмо оглеждаха водата, когато чу нещо, което звучеше като автомобилен клаксон. Рязко завъртя глава.

– Боже мой! – ахна той.

През водата към моторницата на Мустафа се носеше тюркоазен корвет със сгъваем покрив и разбита предна броня. На кормилото стоеше Дзавала. Остин подпря автоматичния пистолет на рамката на предното стъкло и стреля няколко пъти, като преднамерено се целеше по-високо.

Хората на Ридли смъкнаха оръжията от раменете си, хвърлиха ги на палубата и вдигнаха ръце във въздуха, оставяйки удавника да се спасява сам. Ридли бавно вдигна ръце.

Капитан Мустафа помогна на Карина да се изправи. Кръвта, която течеше от устата ѝ, разсея Остин. Междувременно Ридли бе събрал ръце над главата си, бе дръпнал щифта на гранатата и ръката му бе готова да я метне към приближаващата подводница.

Очите на Остин се стрелнаха обратно към Ридли и пръстът му се стегна на спусъка. Той се поколеба – боеше се, че Ридли може да пусне гранатата на палубата.

Капитан Мустафа също бе видял как Ридли подготвя гранатата. Докато Ридли отмяташе ръка назад за хвърляне, капитанът грабна една кука от стойката и стовари тежката дървена дръжка върху китката на американеца. Гранатата излетя от пръстите му, удари се в борда и се изтърколи на палубата.

Мустафа реагира със скоростта на светлината – втурна се към гранатата и я метна във водата.

Ридли изрева от болка и ярост. Лявата му ръка затърси в колана друга граната. Пистолетът на Остин затрещя и по гърдите на Ридли зейнаха дупки. Той падна тежко във водата, а гранатата избухна и вдигна гейзер, който се посипа върху палубата.