На алеята изскърцаха гуми, спря линейка със светещ буркан. Остин пъхна статуетката в джоба си и отиде да посрещне парамедиците. Видя, че са двама – млад мъж и една жена. Поведе ги към студиото.
Жената се огледа наоколо и забеляза хаоса.
– Какво се е случило?
Карина отклони поглед от повереника си.
– Нападнали са го и са ограбили студиото му.
Докато жената преглеждаше Бенсън, колегата ѝ позвъни в полицията. След като прегледаха фотографа и му направиха компрес, го качиха на носилка и го натовариха в линейката. Казаха, че известно време ще го боли, но е в отлично физическо състояние и ще се оправи бързо.
Остин им каза, че той и Карина ще останат да изчакат полицаите. Веднага след потеглянето на линейката двамата се отправиха към плевнята. Избутаха настрана сеното в третата клетка и видяха в пода врата-капак, която Остин отключи. Няколко стъпала ги отведоха до стая с контролирана температура, голяма колкото дрешник, в който може да се влиза. Край стените бяха подредени чекмеджета с етикети според годината. Остин намери диска, надписан „ХЕТСКИ РАЗКОПКИ, 1972, СИРИЯ”.
Пъхна го в джоба си и двамата с Карина се върнаха в къщата. След няколко минути по алеята се зададе полицейска кола. Длъгнестият мъж в униформа, който слезе от шофьорското място, сякаш беше излязъл от епизод на сериала „Мейбъри” 2. Той се приближи към тях с бавна тромава походка и се представи като началник Бекър. Надраска имената им в бележник.
– Парамедиците казаха, че господин Бенсън е бил нападнат.
– Така ни каза той – отговори Карина. – Върнал се от разходка и заварил в къщата си четирима мъже. Опитал се да им попречи да откраднат снимките му и те го пребили с пистолет.
Началникът поклати глава.
– Знаех, че е голям фотограф и работи за „Джиографик”, но дори не подозирах, че снимките струват нещо в реалния живот – за миг замълча, опитвайки се да отгатне как се вписват в картинката екзотичната жена и мускулестият ѝ спътник. – Бихте ли ми казали защо сте дошли при Бенсън?
Остин отговори:
– Аз работя за НАМПД. Госпожица Мечади работи за ООН, разследва кражбите на антики. Преди години господин Бенсън е направил снимки на един изчезнал артефакт и си помислихме, че може да ни помогне да го върнем.
– Смятате ли, че това има нещо общо с побоя?
Началникът беше по-отракан, отколкото изглеждаше. Наблюдаваше ги внимателно, за да види реакцията им. Остин му каза истината.
– Не знам.
Началникът изглеждаше удовлетворен от отговора.
– Искате ли да ми покажете къде сте открили господин Бенсън?
Остин и Карина го въведоха в къщата. Началникът видя бъркотията в студиото и подсвирна тихичко.
– Пипали ли сте нещо? – попита той.
– Не – отговори Остин. – А дори и да бяхме, щеше ли да има значение?
Шерифът се подсмихна.
– Ще повикам специалистите по местопрестъплението.
Записа личните им данни в бележника си и им съобщи, че по-късно може да ги потърсят, за да им зададат още въпроси.
Докато Остин изкарваше колата на пътя, Карина отбеляза:
– Не беше съвсем откровен с началника.
– Ако му бях разказал за нападението на кораба и кражбата на статуята, нещата щяха да се усложнят още повече. Както и ако бях споменал, че общият знаменател е Навигатора.
Карина се отпусна на седалката и затвори очи.
– По някаква причина се чувствам отговорна за всичко това.
– Не се измъчвай. Единствените виновници са главорезите, които от самото начало демонстрираха антисоциално поведение. Кой освен нас знаеше за снимките на Бенсън?
– Единствените, на които казах, бяхте ти и господин Балтазар. Нали не мислиш…
– Още един общ знаменател.
Карина се смъкна още по-ниско на седалката и впери поглед напред. След няколко минути дълбок размисъл сякаш се стегна.
– Добре. Сега какво ще правим?
Остин извади диска от джоба си и ѝ го подаде.
– Ще отидем на археологически разкопки.
1Някога дървени изображения на индианци с кутия пури в ръце са били емблема на магазините за тютюн, днес също се срещат, поставени пред тях – Б. пр.
2Измислено провинциално градче в едноименен окръг в Северна Каролина (макар и наречено на истинско градче във Вирджиния). В продължение на две години окръг Мейбъри се отличава с най-ниската престъпност в щата под ръководството на шериф Тейлър. – Б. пр.
Докато Остин вкарваше джипа на определеното му място в подземния гараж, Карина отвори очи и примигна. В кръвта ѝ навярно все още имаше следи от наркотика, защото се бе унесла броени минути след като напуснаха дома на Бенсън. Последното, което помнеше, беше пейзажът на Вирджиния, който се нижеше край тях.
Читать дальше