Клайв Къслър - Навигаторът

– В къщата на Бенсън.

Тя взе статуетката и я вдигна.

– Фактът, че изобщо съществува, подсказва, че е направена по оригинала. – Сбърчи чело. – Доколкото знаем, статуята е била пренесена от Сирия в Багдад и никога не е била показвана. Къде може да е било направено това копие?

Остин посегна към телефона си.

– Да питаме човека, който знае.

С помощта на телефонния указател той откри името на болницата, която се намираше най-близо до къщата на Бенсън, и набра номера. Рецепционистката го свърза със стаята на Бенсън. Остин включи телефона на високоговорител. Фотографът изрече с дрезгав глас едно „здравейте”, но когато Остин се представи, се оживи. Каза, че има мозъчно сътресение и контузии, но няма фрактури.

– След няколко дни ще ме изпишат. Разбрахте ли нещо за тия копелета?

– Нищо конкретно. Чудехме се къде сте намерили статуетката над камината. Миниатюрата на статуята, която сте снимали на разкопките в Сирия. Дали някой не е направил копието още там, на разкопките?

– Не. Веднага я натовариха и я отнесоха. Някой може да е направил копието от другата статуя.

Остин и Карина се спогледаха неразбиращо.

– Каква друга статуя? – попита тя. – Мислехме, че има само един Навигатор.

– Съжалявам. Щях да ви спомена, но както знаете, когато дойдохте, не бях много във форма. Имаше и втора статуя. Германецът, който ръководеше разкопките, каза, че статуите може да са били поставени на входа на някоя важна сграда или гробница. Направих няколко снимки на старото момче, но това беше преди дигиталната епоха. Онази проклета жега буквално съсипа филма.

– Какво се случи с втората статуя? – попита Остин.

– Хванахте ме натясно. Заминах на други снимки. От „Джиографик” искаха снимки на туземки с голи гърди, затова ме изпратиха в Самоа. Преди няколко години бях в Истанбул, правех снимки във връзка с Османската империя. Намерих фигурката на една сергия. Продавачът беше бандит, но въпреки това я купих.

– Помните ли къде се намира сергията?

– Някъде в Капалъ Чарши, покрития пазар. Вътре имаше цял куп такива статуетки. По дяволите! Обезболяващото спира да ми действа. Трябва да повикам сестрата. Когато откриете мръсниците, които ме халосаха, обадете ми се.

– Добре – обеща Остин, благодари на Бенсън, пожела му бързо оздравяване и затвори.

Карина изглеждаше така, сякаш е седнала на пружина.

– Втора статуя! Трябва да я намерим!

Остин си представи огромния Истанбул, такъв, какъвто го помнеше от една задача в Черно море преди няколко години. Капалъ Чарши се простираше на няколко акра – лабиринт от магазини, които можеха да вземат ума на всекиго. Спомни си плановете на Дзавала.

– В момента една група от НАМПД е в Истанбул, ще помагат при проучването на едно древно пристанище. Джо Дзавала може да провери базара вместо нас.

– И после какво? – попита Карина. – Ако намери продавача? Ние сме тук, а той е там. Каква полза ще имаме?

Имаше право.

– Ще проверя дали има едно място на самолета.

– Нека да са две – каза тя и вдигна ръка, за да му попречи да възрази. – Ще съм ти от голяма полза. Познавам човек в Истанбул, който има връзки с пазара на антики. Вярно, че е контрабандист, но само на маловажни артефакти. На няколко пъти съм го използвала, за да се добера до по-едра риба. Познава всички тъмни търговци в Истанбул. Може да ни спести време. И ще ти съдейства само ако работата мине през мен.

Остин размисли около секунда върху предложението ѝ. Щеше да е приятно хубавата италианка да му прави компания, но имаше и други причини да приеме – причини, които нямаха нищо общо с мъжкото му либидо. Тревожеше се за безопасността на Карина, ако остане сама. Бедите сякаш я дебнеха на всяка крачка. Остин щеше да е по-спокоен, ако може да я държи под око. Информаторът ѝ можеше да им спести много работа. Карина бе успяла да открие Навигатора, когато много други се бяха провалили.

Тя продължаваше да настоява и го засипваше с допълнителни причини да тръгне с него. Млъкна едва когато той сложи пръст на устните си. Остин се обади на Дзавала и го попита дали има място за двама пътници. След кратък разговор затвори и се обърна към Карина, която беше попивала жадно всяка дума:

– Приготви си багажа. Самолетът излита в осем вечерта. Ще те закарам до хотела и ще дойда да те взема в пет.

Карина се наведе напред и го дари с продължителна целувка, от която той буквално започна да се гърчи от удоволствие.

– Ще стане по-бързо, ако взема такси. Ще те чакам.