Клайв Къслър - Навигаторът

Само след секунди вече беше излязла и Остин чу как стъпките ѝ заглъхват по коридора. Погледна към часовника на ръката си. Винаги държеше една пътническа чанта готова за тръгване. Трябваше само да я вземе и можеше да потегля.

Докато шофираше към къщата си край реката, се обади на секретарката си и ѝ съобщи, че ще отсъства няколко дни. После позвъни на Елууд Никърсън и остави подобно съобщение. Не навлезе в подробности – някак си се чувстваше неудобно при мисълта да съобщи на заместник-държавния секретар, че ключът към разрешаването на международна криза е една фигурка, голяма колкото кукла, на осем хиляди километра от Вашингтон.

1Американски комикс, посветен на двама преувеличено учтиви французи. Първият брой излиза в „Ню Йорк Джърнъл” на 22 септември 1901 година. – Б. пр.

2Наздраве (фр.) – Б. пр.

– Днес е големият ден – оповести Пол Траут с желязна решителност.

Той стоеше с широко разкрачени крака в малка гумена лодка. Подаде рибарските такъми на жена си Гамей, която се намираше в дългата им повече от шест метра моторница. Гамей намести прътовете в стойката и измърмори:

– Аха – и вдигна ръка към устните си в демонстративна прозявка. – Спомням си същите мъжкарски хвалби преди двайсет и четири часа точно на същото място. И си бяха празни надувки, точно както и онзи ден.

Траут се покатери в яхтата с учудваща гъвкавост за човек с телосложение на професионален баскетболист. Макар и висок над два метра, той се движеше грациозно като котка – резултат от дългите години, прекарани в лодки заедно с баща му, който бе рибар. Той натисна бутона на стартера на контролното табло. Разнесе се дрезгаво ръмжене, изригнаха сини пари, и двигателят се включи.

– Не е хвалба. Когато си роден в семейство от стария Кейп Код, което е уловило тонове риба през всички тези десетилетия, откакто се занимава с тази работа, се научаваш, че от време на време има по някой недобър ден. – Вдигна нос във въздуха като ловджийско куче. – Този страхотен костур 1ме чака в приятната си дупка да дойда и да го уловя.

– Сега знам защо всички говорят, че рибарите си измислят приказки – отсъди Гамей и дръпна въжетата.

Траут леко натисна газта и насочи бавно лодката покрай Ийл Понд 2, към подвижния мост на Уотър Стрийт. Минаха покрай един бар, чиято тераса гледаше към езерото, и Траут примлясна.

– Мога да усетя вкуса на студената запотена биричка.

– Предлагам да вдигнем мизата – каза Гамей. – Който загуби, купува и вечерята.

– Готово! – прие Траут без колебание. – Пържените миди вървят идеално с бира.

Лодката бавно продължи напред, мина под подвижния мост и излезе от пристанището, покрай фериботния терминал на Мартас Винярд и изследователския плавателен съд „Атлантис”, който бе привързан към дока на световноизвестния Океанографски институт „Уудс Хол”, където навремето насърчиха интереса на Траут към океанографията. Тогава той беше още момче.

Лодката излезе от пристанището и Траут даде газ. Носът се вдигна нагоре и Траут насочи лодката към архипелага Елизабет, чиито острови се нижеха един след друг на югозапад от Кейп Код. Гамей се беше разположила на палубата и приготвяше рибарските такъми.

Според Траут малко неща можеха да се мерят с удоволствието да лети по вълните със соления вятър в косата си и перспективата за цял ден риболов. Единственото, което можеше да направи излета му по-съвършен, беше да улови по-голяма риба от Гамей. Беше свикнал с приятелските състезания, които двамата си устройваха, но изпитваше тихо раздразнение, че през последните два дни нейният улов беше по-добър от неговия.

Гамей бе израснала на бреговете на езерото Мичиган и я биваше в управлението на лодки и в риболова. Макар че се бе превърнала в привлекателна жена, тя все още пазеше някои от чертите на мъжкараната, която беше някога. Добродушните ѝ закачки към Траут заради неуспеха му обаче не допадаха на сдържания му характер на човек от Нова Англия. Той стисна зъби. По дяволите, днес късметът му трябваше да проработи, иначе Гамей никога нямаше да му позволи да забрави позора си.

Близо до остров Ношън, подобен на ниска могила, Траут насочи лодката към облак крещящи морски птици, които се гмуркаха във водата и търсеха примамки, които по-високи звена в хранителната верига гонеха към повърхността. На екрана на ехолокатора за търсене на риби се появяваха едно след друго безформени жълти петна. Във въздуха се носеше миризма на риба. Траут спря двигателите, лодката забави и спря.