Клайв Къслър - Навигаторът

След броени минути семейство Траут вече слизаха на дока на изследователския съд. Един набит мъж с квадратна брадичка и оредяваща сламеноруса коса ги поздрави с възторжени прегръдки.

Самърс беше добре познат морски конструктор, специалист в организирането на проучвания и проектирането на изследователски съдове. Често го търсеха като консултант при проектирането на луксозни яхти, а освен това беше експерт по всичко, свързано със стабилността на големите плавателни съдове.

Той намигна на Гамей.

– Мислех, че днес сте на риболов.

– Новината за състезанието ни се е разнесла бързо – подсмихна се Траут.

– Целият град само за това говори. Нали ги знаете рибарите и учените – големи клюкари са.

– Днес Пол за малко да ме бие – осведоми го Гамей.

Самърс се разсмя гръмко.

– Само не ми казвай, че рибата му се е изплъзнала!

Избърса сълзите от очите си.

– Сега, разкажете каква е тая работа с финикийците?

Траут с готовност смени темата.

– Тази сутрин ни се обадиха от НАМПД. Някой прави проучване върху възможността между Европа и двете Америки да е имало контакт преди Колумб и му трябва помощ – иска да направим възстановка на презокеанско пътуване. Доста често се случва да ни искат странни неща.

– Изобщо не е странно. Изчел съм купища томове за уменията на финикийците в корабостроенето. От гледна точка на морски конструктор няма съмнение, че са можели да отидат почти навсякъде, където пожелаят.

– Значи ще ни помогнеш да начертаем курса? – попита Гамей.

Самърс поклати глава.

– Трудна задача – каза той. – Финикийците не са оставили нито сухоземни, нито морски карти. Пазили са знанията си за морето с цената на живота си.

На лицето на Гамей се изписа разочарование. Самърс го забеляза и добави:

– Но може да пробваме. Хайде, да отидем да си построим кораб.

Той ги поведе към тухлената сграда, в която се помещаваше временният му кабинет. Седна зад един компютър и затвори схематичната диаграма на Атлантическия океан, която се виждаше на екрана.

– Виждам, че ще строим виртуален кораб – отбеляза Траут.

– Те са най-добрите – ухили се Самърс. – Никога не потъват, а освен това няма нужда да се тревожим, че може да избухне бунт сред екипажа.

Той отвори файл и на монитора се появи скица на кораб с квадратно платно.

– Това финикийски кораб ли е? – попита Гамей.

– Един от моделите им. Базиран е на изображения от вази, скулптури и монети. От ранните е. Има кил, закръглен корпус, гребла и високо място за сядане за кормчията.

– Търсим нещо, което може да издържи пътуване на голяма дълбочина – каза Траут.

Самърс се облегна на стола си.

– С времето те са внесли изменения в моделите си. От плаване покрай брега и спиране нощем са стигнали до дълги пътувания без спиране. Ще използвам програма, разработена в „Ей енд Ем” 3за едни конструктори, които правят някакво проучване в Португалия.

Създадоха методология за тестване и оценяване на плавателните характеристики на кораби, за които нямат никакви планове. Целта им беше да създадат подробно изображение. Използваха португалски нау – търговските кораби, които са тръгвали от Европа и са заобикаляли Африка, за да стигнат до Индия, и обратно. Гледайте.

Самърс се наведе и натисна мишката. На екрана се появи компютърно генерирано изображение на тримачтов кораб.

– Прилича на призрачен кораб – отбеляза Гамей.

– Това е само основата. Вкараха в компютъра информацията от проучването на останките на един потънал кораб. С помощта на софтуера разработиха дизайн на такелажа, платната и всички мачти и реи. Това тук е едно от тези изображения. Чрез хипотетичната реконструкция на корабния корпус откриха как се е движил корабът в морето и при лошо време. След построяването на този математически модел вече можеха да го изпитат в хидродинамичен тунел.

– А ти можеш ли да направиш същото с финикийски кораб? – попита Траут.

– Без никакъв проблем. Ще използваме трите потънали финикийски кораба, които открихме в западната част на Средиземно море и недалеч от израелския бряг. Бяха изправени и в идеално състояние поради студената вода. Използвахме „Джейсън” – същия плавателен съд с дистанционно управление, който фотографира „Титаник”, и успяхме да направим фотомозайка. Програмирах спецификациите в компютъра си.

Няколко чертежа, които приличаха на проекти, предназначени за корабостроител, се появиха на екрана. Скиците показваха кораба отгоре, отстрани и отпред.