Клайв Къслър - Навигаторът

2Езерото на змиорките (англ.) – Б. пр.

3Тексаският университет „Ей енд Ем” е изследователско учебно заведение – Б. пр.

4Теория, според която всеки човек на планетата е най-много на шест стъпки (човека) разстояние от всеки друг и тези стъпки могат да бъдат преодолени чрез запознанства по веригата от тези хора – Б. пр.

Със своята скорост от над осемстотин километра в час тюркоазеният самолет „Чесна Сайтейшън” X стигна до Истанбул за три часа след кратък престой за презареждане в Париж. Летателната машина със скосена опашка докосна настилката на международното летище „Кемал Ататюрк” и бавно се отдалечи от главния терминал. Шестимата пътници минаха през специален вход и от персонала на летището учтиво ги преведоха по-бързо през митницата.

Подводницата на Дзавала беше пристигнала по-рано със специален товарен самолет на НАМПД и я бяха прибрали в един от складовете на летището. Джо искаше да я огледа и да види как е понесла пътуването. Той съобщи на Остин, че ще хване такси до разкопките, след като уреди да транспортират подводницата дотам.

Два вана очакваха пристигането им. Единият щеше да откара багажа им в хотела, а другият щеше да тръгне направо за разкопките. Учените от НАМПД нямаха търпение да ги разгледат. Началникът на екипа беше ветеран в морската археология. Казваше се Мартин Ханли.

По време на трансатлантическата част от полета той беше обяснил защо трябва да бързат: беше идвал до Истанбул на предварително проучване, за да види пристанището, построено още по времето, когато градът се е наричал Константинопол. Бяха го открили в Йеникапъ, от европейската страна на тесния пролив Босфор, когато бяха съборили някакви незаконни бараки, за да построят железопътна гара. Бяха го кръстили Теодосиево пристанище.

Археологическите разкопки можеха да забавят изграждането на тунел, свързващ европейската и азиатската част на града. Ханли и турските археолози се притесняваха, че в бързината да се приключи с разкопките може да подминат важни находки. Ханли се беше върнал във Вашингтон, за да събере екипа си.

Турските учени поздравиха сърдечно американските си колеги. В калния участък вече се работеше по двайсет и четири часа на ден.

– Сигурни ли сте, че не искате да останете? – попита Ханли. – Открили са църква, осем лодки, обувки, котви, въжета и част от старите градски стени. Кой може да каже какви съкровища ще открият още?

– Благодаря. Може би след като поразгледаме забележителностите.

Остин спря такси, което ги откара до „Кенеди Кадешъ”, прочутият булевард, който минава по брега на Босфора. Опашка товарни кораби, в която не се виждаше пролука, се бе строила и чакаше реда си да мине през оживения проток, който свързва Черно и Средиземно море. Остин се обърна към Карина и попита:

– Откога познаваш турската си връзка?

– От около година. Джамил ми помогна при връщането на съкровища от Анатолия, откраднати от двореца Топкапъ. Преди е бил контрабандист. Твърди, че не е търгувал нито с оръжия, нито с дрога. Цигари, различни уреди – всичко, което се обмитява прекалено високо.

– Свързан ли е с турската мафия?

Тя се разсмя.

– Питах го. Каза, че в Турция всички са от мафията. Досега много ми е помагал, но е… – за миг английският на Карина ѝ изневери. – Как го казвате? Загадъчен.

– Да, досетих се. Сигурна ли си, че ни е уговорил среща при „обърнатата с главата надолу жена с каменни очи”?

– Напълно! Обича да говори с гатанки. Понякога е доста влудяващо.

Остин помоли шофьора да ги закара до Синята джамия. Там слязоха от таксито и прекосиха оживената улица.

– Ако не греша, ще намерим приятеля ти точно под краката си – каза Остин.

– Май той не е единственият, който обича да говори с гатанки.

Остин отиде до една будка и купи два билета за Еребатан сарай. После слязоха по едно стълбище. Хладният влажен въздух, който облъхна лицата им, им се стори приятен след жегата в града.

Намираха се в огромно, слабо осветено помещение, което приличаше на подземен дворец. В зеленикавата вода, която покриваше пода, се стрелкаха риби. Между редиците колони минаваха издигнати пешеходни пътеки от дърво. Някъде отдалеч се носеше класическа музика. От десетина различни места се чуваше капане на вода.

– Римляните са построили тези цистерни, за да осигурят запаси от вода за Големия дворец – обясни Остин. – Византийците ги открили, когато хората започнали да ловят риба през дупки в пода на домовете си. Каменната дама е натам.