Клайв Къслър - Навигаторът

– Според тези планове корабът е дълъг само шестнайсет метра и седемдесет сантиметра – забеляза Траут.

– Това е комбинираният резултат от намерените кораби. Ще добавя малко дължина. Поразбутах програмата. Сега автоматично ще добавя характеристиките в конструкцията, които биха се развили с увеличаване на размерите на кораба.

На екрана се появи скелетно триизмерно изображение, очертаващо шпангоута и други структурни елементи на кораба. Пространствата между гредите в шпангоута започнаха да се запълват. Появиха се палуби, гребла, такелаж и платно. Най-накрая се очерта и издълбана от дърво конска глава, поставена на носа.

– Voila! Кораб от Тарсис!

– Великолепен е! – промълви Гамей. – Контурите му са толкова функционални и същевременно елегантни.

– По мои сметки трябва да е дълъг около седемдесет метра – каза Самърс. – Този кораб може да стигне до всяка точка на света.

– Което ни връща към първоначалния ни проблем – каза Траут. – Как да разберем по какъв маршрут този кораб е пресичал океана?

Самърс сви устни.

– Възможно е да налучкате решението, както тези момчета направиха с португалските нау. Трябват ви модели на вятъра, течението и времето, да изчислим вероятната скорост на кораба, да отгатнем избора на лоцмана в зависимост от конструкцията на кораба, а после да вземем предвид и историческите сведения.

Гамей въздъхна.

– Чака ни много работа!

Самърс погледна часовника на ръката си.

– И мен. Искат „Атлантис” да е готов за плаване до три дни.

Семейство Траут благодариха на Самърс и се отправиха обратно по главната улица.

– Как мислиш, накъде трябва да се насочим оттук нататък? – попита Гамей.

– Не знам... Информацията, която ни даде Кърт, е съвсем оскъдна. Няма да е доволен, но мисля, че просто не разполагаме с достатъчно данни, за да успеем. Може да се наложи да прибегнем до друг метод.

Като много семейни двойки, Пол и Гамей се бяха научили да четат мислите си. Работата им в отдела за специални задачи на НАМПД, където безмълвното разбиране често бележеше разликата между живот и смърт, бе издигнало това умение до съвършенство.

– И аз това си мислех – съгласи се Гамей. – Всяко морско пътуване започва от сушата. Да прегледаме пак папката на Джеферсън. Може да сме пропуснали нещо.

Двамата се върнаха в къщата, седнаха на кухненската маса, изчетоха по половината от съдържанието на папката и си размениха прочетеното. Приключиха почти едновременно.

Гамей остави листовете на масата и попита:

– Какво ти се набива на очи?

– Мериуедър Луис – отговори Траут. – Бил е на път към Джеферсън, за да му съобщи какво е открил, но е умрял.

– И мен ме заинтригува – потвърди тя и запрелиства листовете пред себе си. – Луис е разполагал с веществени доказателства и е искал да ги покаже на Джеферсън. Предлагам да се опитаме да разберем какво е станало с тях.

– Това може да се окаже почти толкова трудно, колкото възстановката на пътуването на финикийски кораб – въздъхна Траут.

– Има една връзка, която може да ни помогне – осведоми го Гамей. – Джеферсън е бил президент на Американското философско общество във Филаделфия. Изпратил е Луис там, за да се образова в областта на естествените науки и да се подготви за историческото си изследване. Докато Луис е бил във Филаделфия, Джеферсън разработил шифъра, който двамата използвали.

Големите кафяви очи на Траут примигнаха в почти незабележим израз на въодушевление. Веднага се вкопчи в нишката.

– Джеферсън е писал на различни членове на Обществото и им е съобщил за проучванията си за индианските езици, както и че документите му са били откраднати. Свързал се с един учен от Обществото, който идентифицирал думите на пергамента като финикийски. Документът за артишока е бил открит в сградата на Обществото.

– Това е по-полезно, отколкото да си чувал за Кевин Бейкън и за шестте степени на отдалечеността 4– каза Гамей.

Прегледа папката и намери телефонния номер на Философското общество, както и името на изследователя, открил папката. Позвъни на Анджела Уърт, представи се и си уговориха среща за следващия ден.

Когато Гамей затвори, Траут се ухили.

– Нали разбираш, че това означава край на ваканцията ни?

– Няма нищо – успокои го Гамей. – И без това риболовът започна да ми омръзва.

Траут уморено сви рамене.

– На мен със сигурност – съгласи се той.

1Става дума за Morone saxatilis, която се среща в някои американски щати, както и в Канада. – Б. пр.