Клайв Къслър - Навигаторът

Все още по ризница, Балтазар седна зад волана на едно „Бентли“ с подвижен покрив, червено като умбрийско вино, и се отдалечи от арената. Даде газ и дванайсетцилиндровата кола с две турбини вдигна сто километра в час за по-малко от пет секунди. Макар че колата можеше да вдигне почти до триста и двайсет, той караше само с половината от тази скорост. Измина няколко километра, преди да завие по алея, която водеше покрай грижливо поддържани морави до огромна каменна къща в стил на испанска вила.

Паркира бентлито пред къщата и тръгна към вратата. Къща с такива размери обикновено изискваше голям персонал, но Балтазар държеше само един прислужник – доверен камериер, който изпълняваше и функциите на забележителен майстор-готвач. Балтазар обитаваше само няколко от стаите. Когато трябваше да се свърши нещо, викаше членовете на личната си армия, които живееха в бараки, недалеч оттук, когато не обикаляха земите на огромното имение.

Камериерът го посрещна на вратата. Въпреки дискретните си маниери и домакинските си умения той беше майстор по бойни изкуства и умел въоръжен бодигард. Балтазар се запъти към къщичката до басейна и се съблече чисто гол. Преплува осемстотин метра в басейна с олимпийски размери, след което влезе в горещата вана и остави гнева да се оттече от него. След това облече бяла роба с качулка, която приличаше на монашеско расо.

Дори в широката роба Балтазар представляваше величествена фигура. Одеянието прикриваше дебелите му ръце и крака, но едва побираше широките му рамене. Внушителната му глава сякаш бе изваяна от гранит, който по някакво чудо на природата е бил превърнат в плът и кръв.

Той нареди на камериера никой да не го безпокои и се заключи в галерията с портретите.

Стените на огромното помещение бяха покрити с изображения на предците на Балтазар. Той си наля коняк в тумбеста чаша, завъртя я и отпи, след което я остави и се запъти към маслена картина от осемнайсети век. Картината изобразяваше млада, наскоро омъжена жена и висеше на стената близо до облицованата с плочи камина. Балтазар доближи лицето си на сантиметри от портрета и очите им се срещнаха. Той постави ръцете си върху гравирани панели от двете страни на картината.

Миниатюрни сензори, разположени зад очите на портрета, сканираха ретините му и съпоставиха резултата с данните в компютъра. Скритите в панелите скенери сравниха отпечатъците от дланите и пръстите му с наличните данни. Чу се тихо щракване, а после част от стената се отмести и зад нея се разкри стълбище.

Той слезе по него и стигна до стоманена врата, която се отваряше с комбинация от бутони. Зад нея имаше стая, стените на която бяха покрити с шкафове със стъклени витрини, херметически затворени и с контролирана температура и влажност, за да предпазят стотиците дебели томове, подредени по дати.

В книгите бе описана историята на семейство Балтазар от над две хиляди години. Хрониките разказваха за палестинския произход на семейството и за преместването му на остров Кипър, където процъфтяло като прочути корабостроители. Членовете на семейство Балтазар осигурили корабите за Четвъртия кръстоносен поход. Участвали в кървавото разграбване на Константинопол, където отмъкнали толкова злато, колкото можели да поберат корабите им.

След този поход семейството поело риска да се обвърже безусловно с кръстоносците. Преместило се в Западна Европа и се присъединило към групировка, която използвала откраднатото злато, за да създаде огромна империя. Оттогава насам всяко раждане, смърт и брак, включително и случилите се по-рано още в Кипър, били записвани. Деловите сделки, враждите, личните дневници... Всяка подробност, все едно колко бе грозна, смущаваща или престъпна, бе увековечена между кориците на украсените със злато томове.

Балтазар бе изчел всяка дума във всеки том и кръстоносното минало на семейството му бе това, което бе подхранило интереса му към турнирите и рицарството. Вграден в стената компютър с интерактивен екран позволяваше въвеждането на нова информация и изпълняваше функцията на списък с препратки.

На една платформа в центъра на стаята седеше каменен идол – фигура на мъж с вдигнати длани и леко свити в лактите ръце, сякаш очакваше да му подадат нещо. Имаше широко брадато лице и устни, отворени в почти злобна усмивка. От главата му стърчаха два еднакви рога. Богът Ваал имаше специално място тук, защото той бе съименник на фамилията Балтазар 1, която още от началото си го молеше за благосклонност и да охранява съкровищата му.