Клайв Къслър - Навигаторът

Остин помоли пилота да направи още два кръга. На втория видяха силуета на голям плавателен съд върху лъскавата повърхност на океана.

– Рудовоз – обади се Дзавала от задната седалка.

Хеликоптерът снижи до височина стотина метра и мина по дължината на черния корпус на кораба. На дългата палуба между високата надстройка за екипажа в единия край и издигнатия нос на другия имаше разположени на равни разстояния правоъгълни капаци на люкове, покриващи натоварените с руда трюмове.

– Какво мислиш? – обърна се Остин към пилота.

– По дяволите! На тая платформа човек спокойно може да приземи хеликоптер – отвърна Райли. – Тя е като самолетоносач.

Дзавала се съгласи.

– А ако човек иска да скрие нещо, в тия товарни хамбари има предостатъчно място.

– Трябва само да приспособиш някои неща – потвърди Райли. – Не е голяма работа.

Остин го помоли да погледне името на кораба.

Хеликоптерът полетя след плавателния съд, така че пътниците ясно да видят големите бели букви на кърмата: „СИЙ КИНГ” 1.

Корабът беше регистриран в Никозия, Кипър. До името се виждаше лого с нещо, което приличаше на глава на бик.

Остин бе видял достатъчно.

– Да се връщаме!

Хеликоптерът се завъртя и корабът се загуби в леката мъгла.

Докато свистенето на роторите заглъхваше, чифт светли кръгли очи наблюдаваха от мостика как хеликоптерът се смалява до големината на комар. Адриано свали бинокъла и на устните му се изписа мрачна усмивка. Хеликоптерът се бе приближил достатъчно, за да види ясно лицето на прозореца на пилотската кабина.

Преследвачът се бе превърнал в преследван.

Когато хеликоптерът от петролната платформа се приближи към контейнеровоза, пътниците видяха катер на бреговата охрана, хвърлил котва недалеч от него. Пилотът приземи хеликоптера на палубата на контейнеровоза. Когато Остин и Дзавала слязоха, капитан Ланге ги чакаше. Съобщи им, че от бреговата охрана са изпратили екип от следователи, за да разпитат свидетелите.

Остин се държеше на крака само благодарение на силата на волята си. Струваше му се, че главата му се ще пръсна. Ребрата му пулсираха. Последното, което искаше, беше да го занимават с някакво досадно разследване. Предпочиташе да се наспи. Знаеше, че от бреговата охрана ще предложат нов поглед към налудничавите събития от този ден, но просто беше уморен до смърт.

Лейтенантът от бреговата охрана, който разпитваше свидетелите в столовата, беше делови и експедитивен. Взе показания от Остин и каза, че ще разпита и останалите от екипажа. Остин навярно бе потръпнал от болка, и то неведнъж, защото лейтенантът му предложи да го закарат до болница на брега, за да се погрижат за раната му. Каза, че хеликоптерът на нефтената платформа може сутринта да го отведе на сушата.

Карина попита дали може да го придружи. Обясни, че иска да отиде на някакъв прием във Вашингтон следващата вечер, а тъй като катерът на бреговата охрана щеше да придружи кораба, нямало да се безпокои за товара. Дзавала искаше да се прибере вкъщи, за да се подготви за пътуването си до Истанбул. Остин се обади на капитан Доуи и му каза, че ще отложат лова на Моби-берг за друг път.

– Много съм разочарован – донесе се гласът на Доуи. – Когато се върнете, ще съм подготвил нови вицове.

– Нямам търпение! – отвърна през смях Остин.

1Sea King (англ.) – Морски цар – Б. пр.

Виктор Балтазар изслуша мълчаливо разказа на Адриано за проваления опит за кражба. С всяка подробност от неуспеха да вземат финикийската статуя в гърлото му се надигаше все по-голяма злъчка. Макар че единственото, което издаваше гнева му, бе вената, пулсираща на челото му, яростта на Балтазар приличаше на разтопената вътрешност на новообразуващ се вулкан. Когато Адриано описа как рудовозът бил открит от хеликоптер, в който седял същият светлокос мъж, предотвратил отмъкването на статуята, Балтазар не издържа.

– Спри! – изръмжа той.

Стисна мобилния телефон в железния си юмрук и изпита удоволствие, когато усети как пластмасата и метала изпращяват между пръстите му. Метна съсипания телефон на коняря, който държеше юздите на огромен сив кон. Взе стоманен шлем от ръцете на оръженосеца, който стоеше в очакване, и го нахлузи върху меката шапка на главата си.

С якото си тяло, напъхано в блестяща броня, Балтазар приличаше на тромав робот от научнофантастичен филм. Само че беше много по-подвижен от всяко метално чудовище. Дори с броня, която тежеше трийсет и пет килограма, той се качи с лекота на високото седло на коня.