Клайв Къслър - Навигаторът

– Кърт е прекалено скромен – намеси се Ланге. – Той освободи мен и екипажа ми. А докато аз сменях курса на кораба, той отблъсна нападателите и спаси част от товара ви.

Лицето на Карина светна.

– Спасили сте Навигатора?

Остин кимна.

– На палубата има голям предмет, увит в брезент. Може да е вашата статуя.

– Веднага ще я преместя на сигурно място – увери ги Ланге, обади се на мостика и нареди на първия помощник да събере екип за задачата.

Помощникът им съобщи, че към тях вече пътува катер на бреговата охрана и че скоро ще пристигнат представители и на корабната компания. Капитанът се извини и излезе заедно с корабния лекар.

– Едно нещо ми е много любопитно – обади се Остин, когато останаха сами. – Кое му е толкова специалното на Навигатора?

– Именно това е странното – сбърчи вежди Карина. – Статуята не е кой знае колко ценна и може дори да е фалшификат.

– В такъв случай нека говорим за неща, от които разбираме. Например за вечерята ни.

– Как бих могла да забравя поканата ви, особено след ненадейното ви пристигане? Но първо моля ви, кажете ми откъде, за бога, се появихте?

– От морето. Бяхме наблизо и теглехме айсберги с ласо.

Карина погледна към широките рамене на Остин. Нямаше да се учуди, ако ѝ каже, че бори айсберги с голи ръце. Предположи, че се шегува, но след това той ѝ обясни какво е правил на борда на „Лейф Ериксон”.

По време на пътуванията си по света Карина бе срещала десетки забележителни мъже. Но Остин наистина беше неповторим. Бе рискувал живота си, за да спаси стотици хора и платформа на стойност милиони долари, бе отблъснал нападатели от кораб и дори бе убил един от тях, за да я спаси. А ето че флиртуваше с нея като разгорещен тийнейджър. Очите ѝ се плъзнаха по коравото му загоряло тяло. Бледите белези по бронзовата му кожа ѝ подсказаха, че това едва ли е първият път, когато се излага на опасност.

Карина посегна и докосна един кръгъл белег на десния бицепс на Остин. Тъкмо щеше да попита дали е от огнестрелна рана, когато вратата се отвори и в лазарета влезе строен мургав мъж.

Очите на Джо Дзавала се разшириха от изненада, а след това ъгълчетата на устните му се извиха в характерната му полуусмивка. Беше чул, че оказват на Остин медицинска помощ за рана. Никой не му беше съобщил обаче за хубавата млада жена, която май галеше ръката на приятеля му.

– Отбих се да видя как я караш – подметна Дзавала. – Като те гледам, добре се справяш.

– Карина, това е Джо Дзавала, мой приятел и колега. И двамата работим за Националната агенция за морско и подводно дело. Джо управляваше лодката, която ме доведе на този кораб. Нека пиратският му вид не ви смущава. Той е безобиден.

– Радвам се да се запознаем, Карина – каза Дзавала и посочи към превръзката на Остин. – Добре ли си? И двамата изглеждате малко поочукани.

– Да, страхотна двойка сме – съгласи се Карина и се изчерви от намека, който долови в собствените си думи.

Остин ѝ се притече на помощ и насочи разговора отново към себе си.

– Малко ме болят ребрата. Понатъртих ги. И се поожулих на още няколко места.

– Нищо, което да не може да се оправи с една-две чаши текила – заключи Дзавала.

– Виждам, че сте в добри ръце – обади се Карина. – Ако нямате нищо против, ще отида да видя как се справя екипажът със статуята ми. Благодаря ви отново за всичко!

Дзавала погледна към вратата, която се затвори зад гърба ѝ, и се разсмя гръмогласно – нещо доста нетипично за него.

– Само Кърт Остин е способен да открие ангел като госпожица Мечади насред мъглите в Алеята на айсбергите. А казват, че аз съм бил Ромео.

Остин завъртя очи, слезе от кушетката, нахлузи взета назаем синя работна риза и я закопча.

– Капитан Доуи държи ли се?

– Изчерпа репертоара си от вицове и започна да повтаря старите.

– Съжалявам, стари друже.

– Казва, че ще остане още един ден, но след това трябва да тръгне след Моби-берг. Така че още не си се отървал.

– Как успя да се качиш на борда? Доколкото знам, прерязаха стълбичката.

– Сигурно са изровили нова отнякъде. На теб обаче ти беше много трудно да се качиш. Какво стана?

– Ела да изпием по едно кафе и ще ти разкажа цялата гадна история.

Двамата се отправиха към столовата, където си наляха по чаша горещо кафе и погълнаха два огромни сандвича с пастърма върху ръжени хлебчета. Кърт разказа на Джо за подвизите си на контейнеровоза с всички подробности, като започна с това как едва не загина при опитите си да се качи на борда.