Клайв Къслър - Навигаторът

– Някой е потрошил доста пари и е вложил много труд, за да открадне тази статуя – подсвирна тихичко Дзавала.

– Да, така изглежда. Хеликоптерите струват пари, а нападение в морето изисква организация. Да не споменаваме за връзките, необходими да внедриш две къртици на борда, за да помогнат на нападателите.

– Могли са просто да откраднат статуята и да избягат с нея – замисли се Дзавала. – Защо са искали да унищожат кораба и платформата?

– Като унищожат кораба ще заличат всички доказателства и свидетели. А петролната платформа е била просто средство. Морето е щяло да погълне всичко.

Дзавала поклати глава.

– Що за човек е способен да измисли подобен ужасен план?

– Някой с много студен и пресметлив ум – отвърна Остин. – Хеликоптерите трябва да са дошли от някоя площадка в океана. Намираме се достатъчно близо до сушата, за да дойдат оттам, но брегът е много каменист. Не си представям, че биха изминали голямо разстояние с тежък предмет, увиснал на въже.

– Старт от водата за нападение над подвижна мишена изглежда най-логичният вариант – съгласи се Дзавала.

– Което означава, че в момента може би губим време – каза Остин. – Възможно е все още да са някъде наблизо.

– За жалост на този кораб няма предвидени площадки за летателни машини – въздъхна Дзавала.

Остин замислено наклони глава.

– Помня, че капитан Доуи каза, че един хеликоптер трябвало да се върне на платформата. Да видим дали е пристигнал.

Той изпи едно болкоуспокояващо хапче с последната глътка от кафето си и тръгна към вратата на столовата. Капитан Ланге ги приветства на мостика. Остин взе един бинокъл и го обърна към платформата. Видя, че на нея има хеликоптер.

– Страхотен наблюдателен пост – прецени той. – Видяхте ли от коя посока са долетели нападателите?

– Не, за съжаление. Всичко стана много бързо – споменът за случилото се накара лицето на Ланге да се зачерви от гняв.

– Какво знаете за двамата филипински моряци, които са помогнали на нападателите? – попита Остин.

– Избрахме ги според обичайната практика – отвърна Ланге. – В документите им нямаше нищо, което да подсказва, че са пирати.

– Възможно е мъжете, които са работили тук, да не са били истинските собственици на тези документи – обади се Дзавала.

– Какво искате да кажете?

– Че или са откраднали документите от истинските моряци, или са ги убили, за да се доберат до тях.

– В такъв случай можем да добавим към престъпленията на тази банда още две убийства – въздъхна Остин.

Капитанът тихо изруга.

– Знаете ли, понякога, когато стоя тук и направлявам този огромен кораб през океана, се чувствам като самия Нептун. И тогава се случва нещо такова и човек осъзнава колко е безсилен всъщност. Предпочитам да си имам работа с морето, отколкото с чудовища от моя собствен вид.

Остин знаеше от опит за какво говори капитанът, но трябваше да оставят философските разговори за друг път.

– Чудех се дали ще имате нещо против да се свържете с платформата – каза той и обясни на капитана какво имат предвид двамата с Дзавала.

Ланге веднага се отправи към радиото. Отначало операторите на платформата не искаха да изпратят хеликоптера на оглед, но промениха мнението си, когато Ланге каза, че молбата идва от човека, който е спасил от гибел и платформата, и работниците на нея.

Двайсет минути по-късно хеликоптерът се издигна над платформата и измина краткото разстояние до контейнеровоза. Кацна на широката предна палуба и Остин и Дзавала претичаха под все още въртящите се ротори. Само след секунди хеликоптерът отново бе във въздуха. Едва бяха нагласили интеркомите си, когато пилотът се обади:

– Накъде, господа?

Нападателите имаха голяма преднина, което означаваше, че едва ли ще са някъде близо до кораба. Остин помоли пилота, който се казваше Райли, да измине осем километра в произволна посока, а после да насочи машината в разширяваща се спирала на ниска височина с център кораба.

Райли вдигна палци и хеликоптерът се понесе на запад със скорост около сто и шейсет километра в час.

– Какво търсим? – попита Райли.

– Нещо, което да е достатъчно голямо, за да побере два хеликоптера – отговори Остин.

Райли отново вдигна палец.

– Ясно!

Няколко минути по-късно той направи вираж и описа първия кръг. Мъглата се бе разнесла и видимостта бе от три до пет километра. Видяха шепа рибарски лодки, както и големи парчета лед, едно от които може би беше Моби-берг. Единственият голям кораб беше товарен. Палубата му беше прекалено малка за два хеликоптера, а освен това имаше товароподемни кранове, които правеха излитането и кацането невъзможно.