Клайв Къслър - Навигаторът

Оръженосецът му подаде дървено копие, дълго четири метра и половина. Макар да го наричаха „турнирно копие” заради тъпия стоманен връх, който го отличаваше от островърхото бойно копие, оръжието можеше да бъде смъртоносно, ако се изтласкаше напред с инерцията от галопа на огромния белгийски кон, удвояваща силата на удара. Балтазар бе получил животното чрез грижливо развъждане от стара линия огромни бойни коне, познати през Средновековието като дестриери. Жребецът беше два пъти по-голям от обикновен ездитен кон. Дори и без защитната си броня той тежеше повече от тон.

Балтазар положи копието напряко на дебелия извит врат на животното. Оръженосецът му подаде щит. На белия фон се виждаше черна глава на бик. Същият знак украсяваше туниката на Балтазар, както и покривалото на коня.

Когато намести копието, Балтазар се наведе напред така, че да може да вижда през окуляра – хоризонталния прорез в лицевата част на шлема. От лявата му страна се намираше ниската солидна ограда, наричана преградата. От другата страна на преградата, в края ѝ, стоеше ездач, също в пълно бойно снаряжение, яхнал едър кон, подобен на този на Балтазар.

Балтазар го бе избрал от наемните си части. Противникът му в тренировките имаше яко телосложение и беше добър ездач. Също като спаринг партньор за професионален боксьор, той обикновено губеше в битката с Балтазар. Но получаваше допълнително възнаграждение заради цицините и синините. Балтазар обикновено се държеше добре с него – не поради някакво съчувствие, просто не му се занимаваше да обучава нов човек за тренировки. Но след като узна за провала на замислената кражба, му се искаше да убива.

Той погледна кръвнишки към нищо неподозиращия си противник. Беше успял да се сдържи да не излее върху Адриано цялата сила на злобния си нрав. Младият испанец, когото преди години спаси от обвинение в убийство, беше невероятно предан. Въпреки ръста и силата си, в някои отношения личният убиец на Балтазар беше деликатен като фин часовник. Заплахите или мъмренето можеха да го потопят в отчаяние, с което да се помъчи да се справи чрез самоунищожителна и непохватна оргия от убийства.

Балтазар стисна зъби и стегна пръсти около копието. Един хералд, облечен в крещящ, претрупан средновековен костюм вдигна тръба към устните си и изсвири една-единствена нота – сигналът за нападение. Балтазар вдигна копието и заби дългите си златни шпори в хълбоците на коня.

Масивното животно заби копита в земята и тръгна напред в раван. Плавната езда позволяваше на ездача да насочи копието по-добре. И двамата ездачи държаха оръжията насочени от лявата си страна под ъгъл от трийсет градуса. И двамата внимаваха главите им да са на шейсет сантиметра от преградата, а дясната ръка – на деветдесет. Лявата ръка бе предпазена от вдигнатия щит.

Конете ускориха темпото и копитата им затрополиха. В средата на преградата ездачите се сблъскаха. Противникът на Балтазар улучи пръв: копието му се заби право в щита на Балтазар. Нагънатият нагръдник бе проектиран така, че да отклони върха на копие и да намали силата на сблъсъка, но копието се строши преди да се отклони. Оръжието на Балтазар намери мишената си секунда по-късно: тъпият връх се заби в лявото рамо на противника му.

За разлика от оръжието на противника му, копието на Балтазар остана невредимо. Дори и затъпено обаче, ударът, който нанесе, беше съкрушителен. Силата на движещия се кон и ездач, съсредоточена върху един малък участък, събори противника му от седлото. Той рухна на земята със звук, наподобяващ стоварваща се върху склад за метални отпадъци лавина.

Балтазар обърна коня си и запрати копието настрана. Смъкна се от седлото и извади меча си. Тялото на противника му лежеше по гръб, извито под неестествен ъгъл. Без да обръща внимание на стенанията му, Балтазар застана над него с разкрачени крака и вдигна меча си високо във въздуха и насочено надолу острие. Наслади се на мига, след което заби меча в земята, на няколко сантиметра от врата на мъжа.

Изръмжа отвратено, обърна се и се запъти с широка крачка към палатка, украсена със символ с глава на бик. Медицинският екип, който чакаше наблизо, побърза да се погрижи за ранения рицар.

Оръженосецът на Балтазар му помогна да свали бронята. Под ризницата от метални брънки имаше защитно подплатено облекло. Противникът му носеше по-традиционните подплънки от памук, които предлагаха малка защита. Балтазар обичаше да има предимство. Във вътрешността на копието му имаше сплав, която не му позволяваше да се строши като дървеното копие на противника му.