Клайв Къслър - Навигаторът

Бяха използвали този идол в жестоки ритуали на човешки жертвоприношения. Отначало го бяха държали на ръба на огнена яма. Каменните крака още бяха черни от дима. В тежки времена жреците на Ваал бяха принасяли в жертва новородени, като ги бяха поставяли в наведените ръце, откъдето те се изтърколваха в пламъците. Сега вместо от пращящ огън пространството пред идола бе заето от олтар. На олтара имаше сандъче, изработено от черно дърво и украсено с десетки скъпоценни камъни.

Балтазар вдигна капака и извади по-малка дървена кутия без никаква украса. Вътре имаше няколко свитъка пергамент, които Балтазар разгъна върху олтара. Баща му беше показал съдържанието на кутията, когато семейството все още живееше в Европа. Пергаментите разказваха за историята на семейството, преди да избяга в Кипър. Но едва когато порасна и изучи арамейския език, Балтазар проумя мрачните тайни, които бяха довели до изгнанието им.

Докато четеше инструкциите, оставени от древния му праотец, Виктор усещаше как тежестта на вековете притиска плещите му. След миг внимателно върна пергаментите в кутията и затвори капака.

Вдигна почти безцветните си очи и срещна каменния поглед на Ваал. Стори му се, че древният бог се взира право в душата му. От статуята сякаш се излъчваше сила, която се вля в тялото на Балтазар. Той вдъхна невидимите ѝ повеи, пи от нея като прежаднял пътник, докато накрая му се стори, че ще се пръсне.

Отдръпна се заднешком към вратата, обърна се и се изкачи по стълбите към кабинета си. Все още разтърсен от преживяването, успокои нервите си, като си допи коняка. После вдигна телефона, натисна клавишите и съобщението му стигна до Адриано по верига от връзки, всяка една от които бе предназначена да прикрие източника.

Балтазар жадуваше да разбере подробности за осуетената катастрофа и кражба. Искаше да разбере кой е човекът, провалил плановете му. Който и да беше, щеше да го сполети същата участ като стотиците други, влезли в конфликт с членовете на семейство Балтазар – бавна и болезнена смърт.

1„Балтазар” е английското произношение на името на Валтасар – според Библията последният цар на Вавилон, който носи името на бог Ваал. – Б. пр.

За суперсекретна правителствена служба Агенцията за национална сигурност бе забележително видима за целия свят. Щабквартирата ѝ се намира във Форт Мийд, Мериленд, между Балтимор и Вашингтон, в две многоетажни офис-сгради с фасада от синьочерно стъкло, които сякаш са били проектирани от кубист в особено мрачно настроение.

Офис-сградите обаче са само част от обширния комплекс, за който се твърди, че се разпростира на площ от десет акра. В АНС работят повече математици, отколкото в която и да било друга агенция в САЩ, а може би и в целия свят, и сред нейните двайсетина хиляди служители са най-добрите криптографи в страната.

Анджела Уърт, помощник-библиотекарката в Американското философско общество, мина с колата си покрай комплекса и влезе в паркинга на Националния криптографски музей. Беше станала рано, беше си взела болнични и се беше отправила с колата на юг от Филаделфия. Намери място за паркиране, грабна от седалката до шофьора един стар куфар и се насочи към входа на музея.

Попита администраторката във фоайето дали може да се срещне с Д. Гроувър Харис. След няколко минути към нея приближи мършав, рошав млад мъж по дънки и протегна ръка за поздрав.

– Здрасти, Анджела – каза той със срамежлива усмивка. – Много мило от твоя страна да биеш толкова път.

– Няма нищо, Дийг. Благодаря, че ме прие.

Анджела се беше запознала с Дийг на една среща на любителите на главоблъсканици. Двамата незабавно си бяха допаднали: и двамата се чувстваха неловко в обществото. Дийг беше приятен, привлекателен и невероятно умен. И също като Анджела се намираше в началото на институционалната стълбица. Той я покани в задръстения си от вещи кабинет и ѝ предложи стол. Помещението беше малко по-голямо от гардероб и потвърждаваше, че Дийг се намира на дъното на хранителната верига на агенцията.

Той се настани зад отрупано с документи бюро, което всеки компетентен инспектор би сметнал за пожароопасно.

– Когато ми се обади, ми се стори много развълнувана. Какво има?

Анджела отключи куфарчето, извади копията от документите на Джеферсън и ги подаде на Харис, без да каже и дума. Той прехвърли страниците и намери надупчения картон. Вдигна го към светлината и после го сложи върху една страница.