Клайв Къслър - Навигаторът

– Откъде ще започнем?

– Отпреди две хиляди години.

– Моля?

– Юлий Цезар е използвал заместващ шифър, за да изпрати съобщение на Цицерон по време на Галските войни. Просто е заместил римските букви с гръцки. По-късно усъвършенствал системата: взел азбуката и създал шифрована азбука, като заменил всяка буква с тази, която се намирала три позиции по-напред. Ако едната азбука се сложи над другата, целият ред на съобщението спокойно може да се замести наведнъж.

– С това ли си имаме работа?

– Не точно. Арабите открили, че щом откриеш колко често една буква се появява в шифрован текст, можеш да дешифрираш заместващия шифър. Мария Стюарт, шотландската кралица, загубила главата си, когато криптографите на кралица Елизабет дешифрирали съобщенията за заговора на Бабингтън. Джеферсън разработил вариация на системата, позната като метода на Виженер.

– Който представлява разширение на заместващия шифър на Цезар.

– Правилно! Създава се група от шифровани азбуки, като всяка буква се замества с друга. Подреждат се в редици, за да се създаде кутия на Виженер. А после най-отгоре на кутията се написва няколко пъти ключова дума. Буквите в ключа ти помагат да намериш закодираните букви – нещо като нанасяне на точки върху графика.

– Това означава всяка буква във видимия текст да се представя с различни букви.

– Точно това е най-хубавото. Така системата предотвратява дешифриране посредством повторяемостта на буквите.

Харис се обърна към един компютър и след като писа енергично в продължение на няколко минути, създаде колонки от букви, подредени във форма на правоъгълник.

– Това е стандартната кутия на Виженер. Има само един проблем. Не знаем ключовата дума.

– Какво ще кажеш да използваме „артишок”?

Харис се разсмя.

– Скрито на видно място, като в „Откраднатото писмо” на Едгар Алън По? „Артишок” е ключовата дума, която Джеферсън и Мериуедър са използвали за дешифриране на кода, за който са се споразумели по време на експедицията в Луизиана.

Той написа думата „артишок” няколко пъти най-отгоре над квадрата и се помъчи да дешифрира закодираното съобщение от решетъчния шифър. Опита с множественото число и поклати глава.

– „Артишок” може да е прекалено очевидно – предположи Анджела.

Опитаха „Адамс”, „Вашингтон”, „Франклин” и „Независимост”, но всеки път стигаха до все същия разочароващ резултат.

– Така можем да продължаваме цял ден – каза Анджела.

– Или няколко десетилетия – поправи я Харис. – За ключовата дума дори не е задължително да има смисъл.

– Значи шифърът на Виженер е неразбиваем?

– Всеки шифър е разбиваем. Този е бил разбит през деветнайсети век от някой си Бабидж – гений, когото нарекли баща на компютъра. Неговата система търсила поредици от букви. След откриването им вече можело да се отгатне ключовата дума. Това обаче е над възможностите ми. За щастие съвсем наблизо се намира един от най-големите разбивачи на шифри в цял свят.

– Познаваш някого от АНС?

– Ще звънна на професора си.

Професорът се оказа в час, затова Харис остави съобщение. С позволението на Анджела той копира материалите. Беше толкова съсредоточен върху писмения текст, че почти не беше погледнал рисунката.

Анджела видя как приятелят ѝ разглежда линиите и хиксовете.

– Това е другата част от загадката. Отначало си помислих, че е проект на градина – каза тя и му разказа какво е открила в уебсайта за древни езици.

– Това е много интересно, но хайде сега да се съсредоточим върху главното текстово съобщение.

Харис направи копие на документите, а Анджела прибра своите копия в куфарчето си. Харис я изпрати до вратата и ѝ обеща да ѝ се обади, когато разбере нещо. Два часа по-късно му се обади професорът. Харис му заразказва за проблема с шифъра.

Щом стигна до името „Джеферсън”, професорът му каза веднага да отиде при него.

Професор Петер Де Врис го очакваше от другата страна на контролно-пропускателния пункт. Хвана го за ръката и на практика го завлече в кабинета си – толкова бързаше да види папката.

Професорът бе олицетворение на гениалния, но разсеян математик. Носеше костюми от туид, дори и в по-топлите месеци, и имаше навик да дърпа снежнобялата си брада в стил Ван Дайк, когато беше замислен, тоест през повечето време.

Той разгледа папката за артишока.

– Казваш, че ти го е донесла една млада дама от Философското общество?

– Да. Работи в библиотеката им.