Клайв Къслър - Навигаторът

Набитата жена, която се качваше на подиума, беше водещ експерт по асирийска археология. Бе облечена в традиционната мюсюлманска рокля, която стигаше до глезените ѝ. Косата ѝ бе покрита с шал. Тя се прокашля, за да привлече вниманието, и след като аудиторията утихна, се представи.

– Бих искала да благодаря на посолството за организирането на този прием, както и на нашите гости за финансовата и моралната им подкрепа. Първият ни лектор въплъщава духа на великодушието, което е от жизненоважно значение в усилията ни отново да превърнем музея в една от най-големите културни институции в света. За мен е чест да ви представя Виктор Балтазар, президент на фондация „Багдадски музей”.

Доктор Шалауа даде тон за ръкоплясканията. Един мъж стана от предния ред и се качи на подиума, за да се ръкува с нея.

Карина нямаше представа как изглежда Балтазар – той имаше талант да пречи на снимките си да се появяват пред широката общественост. Не знаеше какво да очаква, но със сигурност не беше подготвена за този мъж с могъщо телосложение в специално ушит смокинг, който застана на подиума. Масивната глава ѝ напомняше на дог. А после пред очите ѝ Балтазар се преобрази. Яростната ухилена гримаса се превърна в сърдечна усмивка, а светлите очи сякаш установиха контакт с всеки човек в залата.

Когато ръкоплясканията най-после заглъхнаха, той заговори с дълбок мелодичен глас:

– За мен е чест, че съм поканен да говоря пред тази забележителна аудитория. Всички вие бяхте част от усилията да върнем антиките, откраднати от Иракския национален музей в Багдад.

Изчака заглъхването на втората вълна от аплодисменти и продължи:

– Моята фондация беше само една брънка от веригата. Благодарение на вас връщането на много артефакти продължава и днес. Музеят възстановява лабораториите си за консервация, обучава служителите си и събира база данни. Предстоящата обиколка, финансирана от фондация „Балтазар”, ще осигури, надяваме се, допълнително финансиране за музея. Съжалявам, че трябва да напусна приема, преди да имам възможност на благодаря на всеки един от вас поотделно, но с нетърпение очаквам да работя заедно с всички ви в подкрепа на тази благородна кауза.

Той изпрати въздушна целувка на аудиторията, слезе от сцената и се отправи към вратата. Карина побърза да излезе от залата и да го настигне.

– Извинете, господин Балтазар! Знам, че бързате, но се чудех дали не можете да ми отделите минутка.

Устните на Балтазар се извиха в чаровна усмивка.

– Би било неучтиво, а също така и глупаво, да отхвърля една най-обикновена молба от страна на толкова красива жена, госпожице…?

– Много мило от ваша страна. Казвам се Карина Мечади.

На лицето на Балтазар се появи замислено изражение.

– Госпожица Мечади ! Каква изненада! Чух, че сте упорита като булдог, и си представях, че сте дребна и яка жена на средна възраст, може би с мустаци – той прокара показалец по горната си устна.

– Съжалявам, че ви разочаровах – отговори Карина.

– Съвсем не. Разочарован съм само от това, че трябва да тръгвам. С какво мога да ви помогна?

– Просто исках и аз да благодаря и на вас, и на фондацията ви, задето подпомагате усилията ми.

– Няма защо. Сега съжалявам, че не се запознахме лично по-рано и че досега общувахме само чрез посредници. Деловите и благотворителните ми интереси отнемат много време.

– Напълно ви разбирам.

– За мен това е голямо облекчение. Очевидно сте родена за детектив. В полицията ли сте се обучавали?

– Отначало работех като журналист. Съобщавах за кражби на някои големи творби на италианското изкуство, които в крайна сметка се озоваваха в европейски или американски музеи. Колкото повече научавах за замесването на академичните институции и музеите в незаконната търговия, толкова повече се ядосвах. Не след дълго започнах да се опитвам да открия изчезнали предмети, вместо само да пиша за тях.

– Доколкото разбирам, работата ви не е лишена от опасности. От Беноа разбрах за нападението и опита за кражба на един артефакт. Това е нечувано! Цяло чудо е, че не сте пострадали.

Тя кимна.

– Сега нямаше да съм тук и да говоря с вас, ако не беше Кърт Остин.

– Не съм чувал това име.

– Господин Остин работи в Националната агенция за морско и подводно дело. Предпочита да не привлича вниманието към себе си, но той е този, който ми спаси живота, кораба и отдавна изчезналите иракски артефакти. Един от нападателите го простреля. Слава богу, само го рани.