Клайв Къслър - Навигаторът

– Изглежда, Остин е забележителен джентълмен – отбеляза Балтазар. – Как е станало така, че е бил на борда на кораба?

– Чиста случайност. Пътувал е с друг кораб, който е бил наблизо.

– Забележително. Бих желал някой ден да се запозная с него и да му благодаря.

– Мога да го уредя.

– Удивен съм, че съумяхте да откриете толкова много от иракските антики. Как го постигнахте?

Карина си помисли за безбройните информатори, които си бе създала, за щедро раздадените подкупи и за изпълнените с нежелание правителствени чиновници, които бе пришпорвала безмилостно, докато се съгласяха с исканията ѝ само за да се отърват от нея.

– Дълга история – вдигна рамене тя. – До голяма степен успехът ми се дължи просто на случайността на раждането ми. Имам корени и в Европа, и в Африка, което ме улесни в усилията ми да създам контакти и на двата континента.

– Африка, казвате? Да разбирам ли, че баща ви е италианец?

Тя кимна.

– Дядо ми също. Воювал е в армията на Мусолини при завладяването на Етиопия. Точно тогава се запознал с баба ми. Майка ми така и не научила името му – само, че баща ѝ е италианец. Когато се преместила в Италия, където съм родена, променила моминското си име, Мекада, за да звучи по-италианско.

– Мекада? Прекрасно име.

– Благодаря. Доколкото разбирам, не е необичайно в Етиопия.

За миг Балтазар се замисли. После отново проговори:

– Кажете ми, госпожице Мечади, какви са плановете ви за близкото бъдеще?

– Ще се заема с организирането на обиколката на артефактите. Намират се в „Смитсониън” и се охраняват. Ще осигуря данни за произхода им, както и информация за историята им, която да използват при изложбите. Имам уговорени срещи с хора, които ни предложиха помощта си. Утре заминавам за Вирджиния, за да се срещна с Джон Бенсън, фотограф от „Нешънъл Джиографик”, който е присъствал при откриването на статуята, известна като Навигатора. Може би ще можете да се отбиете и да видите статуята, както и другите експонати в колекцията.

– Звучи ми добре. Признавам, че съм новак в археологията, но притежавам един-два експоната. Всичките законни, държа да добавя. С удоволствие ще ви ги покажа на обяд или вечеря.

– Много ще се радвам, господин Балтазар.

– Прекрасно! Когато ви остане малко свободно време, се обадете във фондацията. Те ще знаят програмата ми.

Двамата се ръкуваха и Балтазар спря, за да се сбогува с посланика и още няколко от служителите в посолството. Карина се обърна, за да се върне в приемната, и се сблъска със Саксън, на чието лице бе изписана озадачена усмивка.

– Видях, че говорите с господин Балтазар – каза той.

– Господин Балтазар е главната причина, поради която дойдох на приема. Очарователен е.

– Знаете ли откъде идват парите, които раздава?

– Не, знам само, че притежава минни компании.

– Точно така. Това е официалната версия. Балтазар е шефът на минерален картел, в който влиза най-големият конгломерат за експлоатиране на златни мини в света. Той е противоречива фигура. Обвиняват го, че компаниите му унищожават околната среда и провалят живота на бедните местни жители в половин дузина страни. Това, което много хора обаче не знаят, е, че Балтазар притежава една от най-големите частни охранителни компании в света. Наемници.

Когато проучваше миналото на Балтазар, самата Карина се бе натъкнала на неласкави оценки за него, но така копнееше за помощта на фондацията, че омаловажи значението им.

– Това, което знам е, че проявява изключителна щедрост, когато става въпрос за иракския музей.

– Разбирам. Когато става въпрос за висшето благо, няма значение, че се заплаща с кървави пари и тъй нататък.

– Нямам нужда от уроци по етика! – отсече Карина с пламнали от гняв очи.

Саксън усети яда ѝ.

– Не, наистина нямате. Отново ви моля да приемете извиненията ми. Всъщност исках да говоря с вас за антиките, които сте открили. По-специално за статуята, наречена Навигатора.

Карина се зачуди дали Саксън не е подслушал разговора ѝ с Балтазар, но осъзна, че докато говореха, никой не беше достатъчно близо, за да чуе каквото и да било.

– Значи знаете за статуята?

Той кимна.

– Знам, че е бронзова статуя в почти естествен ръст, открита при разкопки в Сирия преди няколко десетилетия. Изобразява моряк и се смята, че е финикийска, но има съмнения, поради което е била запратена в мазето на Багдадския музей. Там събирала прах години наред, преди да я отмъкнат крадци по време на нахлуването на американците през 2003-та. Оттогава местонахождението ѝ е неизвестно, докато наскоро не сте я открили заедно с група от други изчезнали артефакти.