Клайв Къслър - Навигаторът

– Това случайно да не е решетъчен шифър? – попита той.

– Надявах се ти да ми кажеш – отговори Анджела. – Ти си експертът по кодове и шифри.

– Само начинаещ експерт, който е ходил на курсове в Националния институт по криптография.

– На мен ми стига – увери го Анджела. В института на АНС обучаваха хора от всички правителствени отдели в по-сложните елементи на криптографския анализ.

– Не се подценявай – каза той. – Ти си тази, която е забелязала това. Какво можеш да ми кажеш за него?

– Мисля, че е било погрешно класифицирано по тема. Трябвало е да отиде в папка със заглавие „Томас Джеферсън”.

Той се облегна назад в стола.

– Джеферсън?

– Да. Сигурна съм, че почеркът е неговият. Сравних го с Декларацията, а освен това в долния ъгъл на заглавната страница има малко „ТД”.

Той вдигна страницата към очите си и подсвирна тихичко.

– Джеферсън! Има логика.

– Толкова се радвам, че го казваш – въздъхна с облекчение Анджела. – Боях се, че само ще ти загубя времето.

– В никакъв случай! – поклати глава Харис. – Повечето хора не знаят, че Джеферсън е бил надарен криптограф. Използвал е шифри за комуникацията си с Джеймс Мадисън и с други хора от правителството. Докато е бил пълномощен министър във Франция, е научил всичко за кодовете и шифрите.

Дийг стана от стола си.

– Ела! Искам да ти покажа нещо.

Поведе я към изложбената част в сградата и спря пред витрина, в която имаше малък дървен цилиндър, поставен върху ос. Диаметърът му беше около пет сантиметра, а дължината – около двайсет. Цилиндърът се състоеше от редица дискове, по чиито ръбове имаше изсечени букви.

– Открили са го в една къща близо до Монтичело – обясни Харис. – Според нас това е „дисков шифър”, създаден от Джеферсън по времето, когато е бил държавен секретар при Вашингтон. Написваш съобщението и завърташ дисковете, за да разбъркаш буквите. Човекът, който го получава, ги подрежда с помощта на подобно устройство.

– Прилича ми на нещо от „Шифъра на Леонардо”.

Харис се подсмихна.

– Старият Леонардо щеше да е възхитен от еволюцията на дисковия шифър.

Той я замъкна до друга витрина с няколко приспособления, които приличаха на големи пишещи машини.

Тя прочете табелката.

– Машини за код „Енигма“ – промълви и в очите ѝ проблесна въодушевление. – Чувала съм за тях.

– Те са една от най-добре пазените тайни на Втората световна война. Хората са били готови да убиват за една от тези измишльотини. Всъщност представляват машини за дисковия шифър на Джеферсън в разкрасен вид. Той е бил много крачки напред.

– Жалко, че не можем да използваме някоя от тях, за да дешифрираме писмото – каза Анджела.

– Може и да не ни се наложи – успокои я Харис.

Двамата се върнаха в кабинета му, където Харис отново се тръсна зад бюрото, облегна се назад и допря върховете на пръстите си.

– Как започна да се интересуваш от кодове и шифри? – попита той.

– Добра съм по математика. Решавам кръстословици без проблем и още от дете обичам акростиховете. Интересът ми към главоблъсканиците ме подтикна да започна да търся повече информация за тях. Точно така разбрах за решетъчния шифър и за интереса на Джеферсън към криптографията.

– Половината криптографи в света биха ми отговорили по този начин – каза Харис. – Именно тези интереси са ти позволили да разбереш, че в свитъците може да се крие тайно съобщение.

Тя сви рамене.

– В тях има нещо, което ми се стори странно.

– АНС се занимава постоянно точно със „странни” неща. Джеферсън би се чувствал идеално в агенцията.

– Къде е мястото на неговия дисков шифър в това откритие?

– Няма такова. През по-късната част от живота си Джеферсън загубил интерес към приспособленията за шифриране. Предполагам, че е използвал решетката само за да създаде стеганографско средство 1, за да прикрие факта, че в информацията за артишока се съдържа тайно съобщение. Навярно е написал съобщението в отворите и е построил изреченията около тях.

– Забелязах, че синтаксисът в текста изглежда неестествен, а на места е направо странен.

– Така е. Да предположим, че Джеферсън е използвал това като допълнителен метод за прикриване. Първо ще трябва да препишем буквите, които се виждат в дупките на решетката.

Анджела извади от куфарчето си тетрадка и му я подаде.

– Вече го направих.

Харис огледа редовете с привидно несвързани букви.

– Страхотно! Това ще ни спести много време.