Клайв Къслър - Навигаторът

– Няма нищо. Аз ще оправя всичко – успокои го тя.

Изчака другите посетители да си тръгнат и занесе папката на Джеферсън на бюрото си. На светлината на настолната лампа сложи картона върху първата страница. През малките правоъгълни дупки се показаха отделни букви.

Анджела обожаваше главоблъсканиците и бе изчела множество книги, посветени на кодовете и шифрирането. Беше сигурна, че това, което държи в ръцете си, е решетъчен шифър. Решетката се слагаше върху празен лист хартия. Съобщението се пишеше в дупките буква по буква и около буквите се съставяха невинни наглед изречения. Получателят щеше да постави върху съобщението идентична решетка, и думите щяха да станат видими.

Тя изпробва решетката върху няколко страници, но получи единствено безсмислици. Подозираше, че има второ ниво на шифриране, което надхвърля аматьорските ѝ способности за дешифриране. Насочи вниманието си към пергамента с вълнообразните чертички и хиксовете. Загледа се в думите, придружаващи странните знаци, а после отвори на компютъра си един речник за древни езици. Понякога влизаше в сайтове за изследвания, за да намери слабоизвестни думи, използвани в главоблъсканиците.

Тя въведе думите от пергамента в търсачката. Не последва незабавен превод, но сайтът я насочи към частта си за древни езици. Анджела отново поиска превод и този път програмата ѝ даде отговор, който едновременно я стресна и обърка.

Тя разпечата страницата и направи копие на трактата на Джеферсън. Остави копието в чекмеджето си, взе оригиналните документи и тръгна по коридора към кабинета на началничката си.

Анджела работеше под ръководството на професионалистка на средна възраст на име Хелън Улси. Хелън вдигна глава и се усмихна, когато видя младото си протеже.

– Останала си да работиш до по-късно? – попита тя.

– Не точно. Натъкнах се на нещо необичайно и си помислих, че може да ви заинтересува – обясни Анджела и ѝ подаде купа листове.

Докато библиотекарката разглеждаше документите, Анджела обясни теорията си за автора им.

Шефката ѝ подсвирна тихичко.

– Каква тръпка! Да докосна нещо, което Джеферсън е държал в ръцете си. Невероятна находка!

– Мисля , че е негово – кимна Анджела. – Просто предполагам, че Джеферсън е закодирал в тези документи някакво съобщение. Той е бил надарен криптограф. Разработил е системи, някои от които са продължили да се използват десетилетия след смъртта му.

– Очевидно е ставало въпрос за деликатна информация, която не е искал да стане обществено достояние.

– Има още нещо – продължи Анджела и ѝ подаде разпечатката от езиковия сайт.

За миг библиотекарката се втренчи изпитателно в листа.

– Може ли да се вярва на този сайт? – попита тя.

– Досега никога не ме е подвеждал – отговори Анджела.

Библиотекарката почука с дългия си нокът по трактата на Джеферсън.

– Твоят приятел писател осъзнава ли значението на находката си?

– Знае за връзката с Джеферсън – отговори Анджела. – Но смята, че документите са само това, което изглеждат – наръчник за отглеждане на артишок.

Библиотекарката поклати глава.

– Не за пръв път документи на Джеферсън изчезват. Той е загубил някакви етноложки материали, свързани с американските индианци, а много от документите, които е завещал на различни институции, просто са изчезнали. Имаш ли някаква идея какво може да пише тук?

– Никаква. Ще ни трябва компютър за разбиване на кодове, както и криптограф, който знае как да го използва. Имам приятел в Агенцията за национална сигурност, може би ще успее да ни помогне.

– Чудесно! – каза библиотекарката. – Но преди да се свържем с него, по-добре да представя този документ пред Борда на директорите. Засега ще запазим това откритие в тайна между нас двете. Ако документът е автентичен, това може да означава много за Философското общество, но ако се окаже, че не е, няма нужда да се излагаме.

Анджела беше съгласна за нуждата от секретност, но подозираше, че шефката ѝ иска да си припише цялата заслуга, в случай че материалът се окаже историческа бомба. Библиотекарката не беше единствената, която имаше амбиции. Анджела нямаше намерение да остане помощничка до края на живота си, но въпреки това кимна и каза:

– Ще направя всичко по силите си, за да уважа очевидното желание на господин Джеферсън за дискретност.

– Много добре – отвърна библиотекарката, отвори чекмеджето на бюрото си, пъхна папката вътре и го затвори. – Засега ще го заключим, докато успея да говоря с Борда. Естествено, ако ни дадат зелена светлина, ще се погрижа всички да разберат, че заслугата е твоя.