Клайв Къслър - Навигаторът

Карина беше сигурна, че когато отиде в столовата, ще разбере кои са посетителите. Тя продължи спокойно напред, но след миг се се закова намясто. От горната част на един от контейнерите се показа фигура, която се спусна с въже и скочи на палубата. Още три фигури слязоха с двойно въже и ѝ препречиха пътя. Лицата им бяха покрити с маски. Бяха облечени в плътно прилепнали черни униформи, а в ръцете си държаха късоцевни автоматични оръжия.

Карина се обърна и побягна, но от контейнерите зад нея бяха слезли още четири фигури. Беше обградена. Един от непознатите я хвана за ръката и я обърна. След секунда завързаха грубо ръцете зад гърба ѝ.

Опряха в гърба ѝ дуло на оръжие и я поведоха към мостика. Към тях се приближиха още фигури. Карина разпозна двама филипинци от екипажа. Видя усмихнатите им лица и ситуацията ѝ стана кристално ясна. Филипинците бяха съучастници на похитителите.

Нападателите се разделиха на две групи. Един от моряците се отправи към мостика заедно с четирима от нападателите. Другият поведе своята група по палубата. Цялата операция се извърши мълчаливо. „Знаят какво правят и какво искат” – помисли си Карина. Но се втрещи, когато морякът я бутна към контейнера, в който се намираха нейните артефакти, и почука с кокалчетата на облечените си в ръкавици пръсти по металната повърхност.

Контейнерът беше притиснат между няколко други и нямаше как да бъде отворен. Един от нападателите обаче донесе метално куфарче и извади режеща горелка и кислородна бутилка. Сглоби горелката и нагласи пламъка на желаната сила. После нахлузи защитни очила, за да предпази очите си и методично започна да пробива дупка в страничната стена на контейнера.

От устните на Карина се изтръгна неволен вик, който предизвика незабавен отговор: един от похитителите ѝ я стисна за ръцете и я ритна в глезена. Карина загуби равновесие, а не можеше да омекоти падането си с ръце. Свлече се на палубата, главата ѝ се блъсна в студения метал и тя загуби съзнание.

Когато дойде на себе си, лежеше по гръб в някакъв полумрак. Главата ѝ пулсираше от болка. Обърна се на хълбок и видя, че е напъхана между две дървени кутии в контейнера, в който нахлуваше светлина от правоъгълната дупка с назъбени краища, оставена от горелката.

Помъчи се да се изправи, но не можеше да премести краката си и да намери опора със завързани ръце. От усилието ѝ се зави свят. Докато лежеше на студения под, задъхана от напразните си опити, зърна някаква сянка. Един мъж надникна през дупката и впери поглед в нея. Бузите му бяха по детски закръглени, ала очите, които се взираха в Карина от херувимското му лице, блестяха с демоничен пламък.

Кръвта на Карина изстина. Това бе едно от най-ужасяващите лица, които бе виждала някога.

Изражението ѝ навярно бе издало чувствата ѝ, защото мъжът се усмихна.

С последните проблясъци на съзнание преди отново да припадне Карина осъзна, че се радва, че губи съзнание.

1„Океанско приключение” – Б. пр.

Оранжево-белият самолет „Херкулес 130” HC за далекообхватно наблюдение на Международния леден патрул потегли от Сейнт Джонс призори и пое на изток за седемчасов полет. Машината беше тип високоплощник, движеше се със скорост петстотин и шейсет километра в час и щеше да прелети над трийсет хиляди квадратни мили на океана до края на смяната си.

Мъжът от бреговата охрана пред радарното табло на самолета си мечтаеше за срещата с една млада жена от Нюфаундленд довечера. Тъкмо обмисляше как да я вкара в леглото, когато зърна на екрана подозрителен обект.

Той мигновено забрави за жената и се съсредоточи върху екрана. Четиримоторният турбовитлов самолет носеше радар, който беше насочен напред и настрани. Страничният радар бе засякъл голям предмет във водата на около двайсет мили на север.

От 1912 година, когато бяха създадени специалните патрули за наблюдение и засичане на айсберги, за да се предотвратят нови нещастия като това с „Титаник” досега много неща се бяха променили. Въпреки технологичния напредък обаче засичането на айсберг все още си беше повече изкуство, отколкото въпрос на наука.

Мъжът пред радара се опита да прецени дали предметът е айсберг или рибарска лодка на котва. Плавно движение на обекта щеше да означава плавателен съд. Предметът, привлякъл вниманието му, почти не помръдваше. Опитното око на мъжа забеляза на радара сянка там, където от по-далечната страна на предмета нямаше радиолокационно ехо – феномен, който подсказваше, че обектът е по-висок от кораб.