Клайв Къслър - Навигаторът

Откакто се качи на борда в Салерно, Карина всяка сутрин ставаше и преди закуска слизаше на третото ниво в надстройката за кратка разходка. Това натрапчиво поведение се подхранваше от манията ѝ да поддържа гъвкавата си фигура във форма, както и да успокоява нервите си, защото нямаше търпение да стигне до края на пътуването. Броят на обиколките по палубата зависеше от времето, което варираше от хладно и влажно до пронизващо студено, когато минаха край бреговете на Нюфаундленд.

„Оушън Адвенчър” с нищо не напомняше романтиката, обезсмъртена в разказите на Джоузеф Конрад за неустрашимите товарни параходи, кръстосвали световния океан в една отминала епоха. Корабът представляваше морска платформа, която пренасяше стоманени контейнери, дълги седем метра и високи два и петдесет. Бяха наредени един върху друг в редици по шест и заемаха по-голямата част от палубата с изключение на носа и кърмата и по една тясна пътечка от двете страни. В трюма имаше струпани още стотици контейнери.

Докато вървеше близо до фалшборда, Карина си спомни поредицата от събития, които я качиха на кораба, който в момента пореше Атлантика. Убийството на Али Бабас в Багдад преди няколко години я шокира, но не я изненада. Насилието открай време беше нещо обичайно зад кулисите на незаконната търговия с антики, в която залозите бяха големи. Това беше един потънал в сенки свят, през който течаха огромни суми пари и рядко се срещаха джентълмени. Али навярно се бе опитал да измами човек, когото не е трябвало да мами.

Въпреки това смъртта му я натъжи. Не вярваше, че без Али ще успее да върне на музея изчезналите от скривалището антики. Али беше посредникът, който придвижваше крадените стоки към пазара. Никога не доверяваше нищо на хартия. Имената на купувачите и продавачите бяха записани само в главата му. Когато търговецът излезе от картинката, антиките, които търсеше Карина, се разпиляха по четирите краища на света.

След като напусна Ирак и се върна в кабинета си в Париж, Карина си имаше предостатъчно занимания. Няколко месеца по-късно, тъкмо когато попадна на следите на една рядка етруска статуя, Огюст Беноа я посети в офиса ѝ и ѝ подаде визитната си картичка. Беноа беше превзет мъж, който ѝ напомняше на измисления детектив на Агата Кристи – Еркюл Поаро.

Той беше партньор в престижна парижка юридическа кантора и премина направо към въпроса.

– Фирмата ми пое ангажимент да представлява фондация „Балтазар” – каза той. – Господин Балтазар е богат бизнесмен, както и голям филантроп. Много се натъжи, когато чу за ограбването на Багдадския музей. Попаднал е на статия, в която са описани усилията ви да откриете част от изчезналите антики, и се надява, че с финансиране от страна на фондацията ще можете да посветите дарбите си на задачата да върнете тези предмети в колекцията на музея.

– Много любезно от страна на господин Балтазар – отговори Карина. – Но мисля, че ще съм по-полезна, ако работя със световна организация като ЮНЕСКО.

– Извинете! Очевидно не съм обяснил ясно предложението на господин Балтазар. От вас не се изисква да напускате ЮНЕСКО.

Карина погледна към високите купчини папки на бюрото си.

– Както виждате, изцяло съм заровена в работа на ЮНЕСКО.

– Това е напълно разбираемо – съгласи се Беноа и извади от куфарчето си един лист. – Това е споразумението, което ви предлага фондацията. Ще отворим сметка в банка по ваш избор и ще я захранваме. Можете да теглите от нея по всяко време с всякаква цел само с едно условие: парите трябва да бъдат похарчени за възстановяване на иракските артефакти. Средствата нямат текущ лимит.

Заинтригувана, Карина обмисли предложението.

– Господин Балтазар е много великодушен.

– Е, мадмоазел Мечади? – усмихна се Беноа.

Карина се зачуди какво да прави. В момента се опитваше да отдели внимание на няколко задачи от ЮНЕСКО едновременно, но не можеше да изтърве такава възможност. Огледа споразумението.

– Дайте ми време да го разгледам по-подробно и утре ще ви отговоря.

На следващия ден се обади на Беноа и му съобщи, че отговорът ѝ е “да“. В хода на работата си за ЮНЕСКО Карина бе работила с правителства, Интерпол, служители в музеи и експерти по археология, но възможността за неограничено финансиране откриваше пред нея цял един нов свят. С пачки банкноти в ръка можеше да си купи достъп до противните личности, с каквито изобилстваше търговията с антики. Така и стана. Скоро Карина си създаде мрежа от информатори от полицията и подземния свят, които често ѝ даваха информация за антики, изчезнали от други страни, а не само от Ирак.