Клайв Къслър - Навигаторът

Един от контактите, на които разчиташе най-много, беше офицер от египетската армия. Беше замесен в тъмни дела и тя го познаваше само като Полковника. Преди по-малко от седмица той ѝ се обади с новината, че колекцията от иракски предмети, които тя търсеше, е била предложена за продажба от един дребен крадец на име Хасан. Карина каза на офицера, че ще се срещнат след четирийсет и осем часа, изпрати му депозит и му каза да ги купи, без дори да ги е виждал.

Споразумението с фондация „Балтазар” изискваше Карина да ги уведомява за всяко събитие. Тя се обади на Беноа с новината за Хасан и той ѝ обеща да я предаде по-нататък. Преди да се качи на самолета за Кайро, Карина се обади на професор Назир в Багдад и му каза, че е близо до връщането на антиките.

Назир се зарадва, но в Ирак все още цареше хаос и той се притесняваше, че колекцията няма да е на сигурно място там. Опитваше се да намери средства за разработване на ефективна система за поддържане на архив на колекцията в музея. Прие с ентусиазъм предложението на Карина да използват предметите, за да привлекат дарения. Каза, че е готов да подпише документ, с който ѝ дава право временно да ги задържи, и да се свърже с иракското посолство във Вашингтон, за да предупреди дипломатите за възможността за обиколка за показване на колекцията.

Когато Карина пристигна в Египет, събитията се развиха бързо. Докато обядваха в хотел „Шератон” на брега на Нил, Полковника ѝ съобщи, че вече е придобил колекцията, и галантно ѝ плати обяда, след като тя му даде остатъка от сумата по сделката. Същата нощ в един склад на доковете на пристанище „Саид” тя изчака нетърпеливо камиона, който пристигна малко след полунощ.

Артефактите в камиона бяха покрити с пръст, но бяха в прилично състояние. Карина ги огледа набързо на светлината на фенерче и нахвърли описание и номер за всеки предмет. Една от по-големите антики беше статуя на мъж с поличка и островърха шапка. Бронзовата повърхност на статуята беше покрита с мръсотия от брадатото лице до котката в краката му. Статуята не беше в списъка ѝ с артефакти, но омачкано парче хартия, привързано към едната ръка, я идентифицираше като „Навигатора“. След като похарчи още една част от богатството на Балтазар на митницата, Карина уреди да качат артефактите на товарен кораб, който заминаваше за Италия.

Самата тя отлетя за Салерно, изпревари кораба и уреди товарът да замине за Съединените щати на борда на „Оушън Адвенчър”. Докато нервно чакаше предметите да бъдат докарани от Египет, Карина уточни плановете за обиколката на колекцията с Назир и посолството. Когато корабът най-после пристигна, тя се обади на Беноа и му съобщи, че антиките са у нея и ги подготвят за обиколка. В гласа му прозвуча странно разочарование, но по-късно ѝ се обади и ѝ каза, че се е консултирал с Балтазар, който я поздравява за свършеното. Карина реши повече да не изпуска артефактите от очи и нае каюта на контейнеровоза.

По време на обиколката се спря и надникна от един проход между редиците контейнери, за да се увери, че боядисаният в синьо контейнер още е там. После продължи към носа на кораба, където я блъсна вълна от леден вятър.

Докато вечеряха предишната вечер, капитанът ѝ каза, че обичайната скорост на кораба е осемнайсет възела. Щеше да намали, когато приближат към Нюфаундленд и навлязат в района, познат като „Алеята на айсбергите”. Това предупреждение предизвика у нея повече любопитство, отколкото страх.

Тя се спря на носа на контейнеровоза и се огледа за айсберги. В сивото море се носеха само ледени блокове с големина на дънери. Карина беше навлечена с няколко ката дрехи, но те не успяваха да попречат на ледените пръсти на вятъра да гъделичкат ребрата ѝ. В столовата я очакваха горещо кафе и бъркани яйца. Тя обърна гръб на откритото море и тръгна покрай левия борд.

Беше изминала около две трети от пътя към мостика, когато през плискането на вълните в корпуса чу някакво бръмчене. Вдигна глава и видя два хеликоптера, които летяха близо един до друг, на стотина метра над водата. Приближаваха се бързо към кораба. На черните им корпуси не се виждаха никакви отличителни знаци.

Внезапното им появяване я учуди. Корабът се намираше на сто мили от най-близката суша. Спомни си, че някъде наоколо има нефтени сонди – така бе споменал капитанът. Хеликоптерите навярно бяха на компанията, която притежава някоя от тези платформи.

Хеликоптерите прелетяха над кораба толкова ниско, че почти докоснаха мачтата, започнаха да правят виражи във формация близо един до друг и да обикалят плавателния съд като хищни птици във все по-стесняваща се спирала, преди да изчезнат от погледа на Карина. Звукът от въртене на ротори заглъхна. Очевидно хеликоптерите бяха кацнали върху редиците контейнери.