Клайв Къслър - Навигаторът

– Ще ми се повече хора да ги четяха – усмихна се леко Саксън.

Инспекторът вдигна рамене.

– Защо един голям писател се интересува от някакъв си крадец?

Саксън се съмняваше, че инспекторът ще разбере тази обсебеност, която го тласна към пътуване през Европа, Близкия изток и Южна Америка в мисията му да намери отговор на една от най-големите загадки на всички времена. Понякога и самият той не разбираше.

– Вярвах, че Хасан може да ми помогне да открия една жена – каза той, като подбираше внимателно думите си.

– Аха – отвърна инспекторът и се обърна към офицер Абдул: – Жена !

– Хасан разполагаше с антика, която може да ми помогне за книгата, която пиша, и филма, който се надявам да заснема. За Савската царица са.

– Савската царица – повтори разочарован инспекторът. – Значи мъртва жена.

– Мъртва и немъртва. Като Клеопатра е.

– Клеопатра е била велика царица.

– Да. Савската царица също. И красива като самия ден.

Вратата се отвори. Влезе още един мъж. За разлика от закръгления и мърляв инспектор, той беше висок и строен. Носеше костюм в бледо маслиненозелено с идеални ръбове на панталоните. Шариф стана от стола и застана мирно.

– Благодаря ви, инспекторе – кимна новодошлият. – Можете да се оттеглите заедно с подчинения си.

Инспекторът отсечено отдаде чест и напусна стаята заедно с Абдул.

Мъжът седна на стола на инспектора и сложи на масата кафява хартиена папка. Погледна към Саксън и по тясното му лице мина вълна на веселост.

– Разбрах, че пазарът на камили ви харесва – каза той на перфектен английски.

– Възхищавам се на начина, по който камилите държат главите си високо вдигнати. Приличат на аристократи, които не се предават, въпреки, че са настъпили черни дни за тях.

– Интересна гледна точка – отвърна мъжът. – Казвам се Юсуф. Работя в Министерството на вътрешните работи.

Саксън знаеше, че „Министерството на вътрешните работи” е синоним на „Национална сигурност”.

– Много любезно от ваша страна, че сте дошли тук.

– Любезността няма нищо общо – отвърна Юсуф и отвори папката. – Това е досието на истинския Хасан.

Пръстите му с грижливо оформен маникюр извадиха няколко листове, закачени един за друг, и ги плъзнаха през масата към Саксън.

– А това е списъкът с антиките.

Саксън прочете списъка, който беше на английски.

– Този списък съответства на списъка, публикуван от Багдадския музей.

– В такъв случай се боя, че сте закъснели – облегна се назад Юсуф и допря върховете на пръстите си. – Армията иззе антиките. Сега са в ръцете на представител на ЮНЕСКО. В деня след прехвърлянето им Хасан е бил измъчван и убит.

И Юсуф прокара пръст по гърлото си.

– Щом не е разполагал с антиките, защо тогава ми каза, че са у него?

– Крадецът може да открадне повече от веднъж. Може да е мислил, че ще успее да измами богатия чужденец.

– Знаете ли кой го е убил?

– Работим по въпроса.

– Кой е представителят на ЮНЕСКО?

– Една италианка. Карина Мечади.

– Знаете ли дали е още в Кайро?

– Преди няколко дни напусна Египет с кораб, на който натовари антиките. Ще ги откара в Съединените щати, които са се споразумели с правителството в Багдад.

Саксън се почувства изигран. Бяха му смачкали фасона. А беше толкова близо до целта!

– Може ли да си вървя?

– Когато пожелаете – отвърна Юсуф и стана от стола. – В центъра на всеки един случай винаги има жена.

– Госпожица Мечади?

Египтянинът поклати глава.

– Савската царица.

Усмихна се загадъчно и отвори вратата пред Саксън.

Саксън се върна в хотел „Мариот”, качи се в стаята си и се обади на няколко места. Накрая се свърза с един познат в ЮНЕСКО, който му потвърди, че Карина Мечади е на път към Америка.

Саксън отиде до прозореца и се загледа в Нил и блещукащите светлини на древния град. Спомни си усмивката на египтянина, когато спомена за мисията си да открие призрака на жена, умряла преди три хиляди години.

Замисли се за миг, вдигна телефона и направи резервация за полет до Съединените щати. После започна да си събира багажа.

Дългото му пътуване в търсене на съвършената жена го бе отвело до най-отдалечените и опасни места на земното кълбо. Нямаше да се откаже точно сега.

1Букв. „утро от светлина” (ар.) – Б. пр.

Контейнеровозът „Оушън Адвенчър” 1побираше почти две хиляди товарни контейнера, но дори със своите седем хиляди тона и почти сто и седемдесет метра дължина приличаше на пигмей в сравнение с новите кораби, които бяха дълги колкото три футболни игрища. Карина Мечади крачеше по дългата палуба на кораба, леко прегърбена заради мразовития студ на Северния атлантически океан и не обръщаше внимание на подробностите около себе си.