Клайв Къслър - Навигаторът

Дзавала беше няколко сантиметра по-нисък. Беше гъвкав и мускулест и се движеше с котешката лекота на матадор – наследство от дните му в колежа, когато се беше занимавал професионално с бокс. Беше си спечелил стипендията за обучение със съкрушителна комбинация от десен ъперкът и ляво кроше. С привлекателността си на филмова звезда и атлетичното си телосложение той приличаше на актьор в главната мъжка роля в някоя пиратска сага.

Капитанът заведе гостите си в малката им, но удобна каюта.

– Надявам се, че не сме изгонили някого от каютата му – каза Остин и метна чантата си на едното легло.

Доуи поклати глава.

– Този път тръгнахме с екипаж от дванайсет души – двама по-малко от обичайното.

– В такъв случай ще се радваме да помагаме – обади се Дзавала.

– На това разчитам, господа!

Доуи ги разведе набързо из кораба, а после се качиха на мостика, където капитанът заповяда да потеглят. Матросите прибраха въжетата на палубата и корабът бързо излезе от пристанището на Сейнт Джон. След като мина между Форт Амхърст и Пойнт Спиър – най-крайният къс земя в североизточния край на Северна Америка – корабът се устреми покрай крайбрежието на Нюфаундленд под пластове сиви облаци.

Когато излязоха в открито море и поеха по курса, Доуи отстъпи командването на първия си помощник и отвори на една чертожна маса сателитна снимка.

– През топлите месеци „Ериксон” доставя храна и оборудване на сондите. От февруари до юли търсим големи ледници, които идват от Бафиновия залив – почука той с показалец по снимката. – Ето откъде идват повечето от нашите северноатлантически айсберги. В Западна Гренландия има около сто ледника и от тях идват около деветдесет процента от айсбергите в Нюфаундленд.

– Колко айсберга са това? – попита Остин.

– Според мен от ледниците в Гренландия се откъсват около четирийсет хиляди средни до големи айсберга. Само една малка част от тях стигат толкова далеч на юг. Между четиристотин и осемстотин стигат до Алеята на айсбергите, която се намира на четирийсет и осем градуса северна ширина от Сейнт Джон. След откъсването си продължават да се носят по повърхността около една година, а после минават през протока Дейвис и влизат в Лабрадорското течение.

– И се забиват в големия кръг на търговските морски пътища – досети се Остин.

– Подготвили сте си домашното – ухили се Доуи. – Да. Точно тук започва бедата. Между Канада, Щатите и Европа върви постоянен поток от кораби. Международните търговски компании искат пътуванията да са кратки и икономични. Корабите минават съвсем близо до южната граница на известните ледове.

– Точно там, където „Титаник” е открил неизвестни ледове – измърмори Остин.

Дружелюбната усмивка на Доуи се стопи.

– Когато човек е тук, често мисли за „Титаник”. Това е постоянно подсещане, че липсата на мореплавателни умения като нищо може да те прати в мокрия гроб. Гробът на „Титаник” е близо до Гранд Бенкс, където се срещат Лабрадор и Гълфстрийм. Разликата в температурата на водата е дванайсет градуса и се образува мъгла, непрогледна като вълна. Движението на океана в тази област е доста сложно.

– Навярно с тази работа косата ви е постоянно настръхнала – отбеляза Остин.

– Иска ми се да можех да я прибера в шише и да го подаря на някой плешивец. Айсбергът може да обикаля из океана като пияница, който се прибира след запой. Северноатлантическите айсберги са най-бързите в целия свят. Набират скорост до седем възела в час. За щастие получаваме помощ от много места. Международният леден патрул прави редовни полети. Минаващите кораби следят за айсберги, а „Ериксон” работи с ескадрила от малки самолети за проследяване, наети от компаниите за петрол и газ.

– Как започнахте тази работа с влаченето? – поинтересува се Дзавала.

– Опитвахме се да избутаме айсбергите с водни оръдия. Върши работа с „ръмжачите” – малките, горе-долу колкото едно голямо пиано. Но няма достатъчно голям маркуч, който да помръдне ледена планина от петстотин хиляди тона. Засега най-удачно се оказа да ги завличаме до по-топли води.

– Колко айсберга действително хващате с ласо? – попита Остин.

– Само тези, които са се насочили към някоя платформа за петрол или газ. Около двайсет-трийсет. Когато някой кораб разбере, че пред него има айсберг, може да промени курса си. Една първокласна платформа за пет милиарда долара обаче няма тази възможност. Тези, които се носят по повърхността, могат да се преместят, но това отнема време. Преди няколко години едва не се стигна до сблъсък. Не забелязахме айсберга, докато не се озова на шест мили от платформата. А тогава вече беше късно да започнем да влачим айсберга или да евакуираме платформата. Снабдителните лодки успяха да махнат хората в последната минута. Айсбергът мина право над устата на сондажа.