Клайв Къслър - Навигаторът

– Това нещо ще може ли да работи?

– Изпитанията на терен минаха добре. А сега прототипът е на път към Турция. След една седмица отивам там, за да им помогна с подводни разкопки на някакво старо пристанище, което са открили край Истанбул.

– Една седмица... Това означава, че имаме предостатъчно време.

– Време за какво? – попита подозрително Дзавала.

Остин му подаде едно научно списание, отворено на статия за работата на кораб, който хвърлял примки на айсберги, заплашващи находищата на петрол и газ в Нюфаундленд, и ги издърпвал настрана.

– Как ти звучи да ме придружиш на една мисия до Алеята на айсбергите?

Дзавала хвърли бърз поглед на статията.

– Не знам, Кърт. Там ще е страшно студено. Кабо може да се отрази по-добре на топлокръвната ми мексикано-американска природа.

Остин го изгледа с презрение.

– Стига, Джо! Какво ще правиш в Кабо? Само ще лежиш на плажа, ще пиеш маргарити и ще гледаш как слънцето залязва, прегърнал някоя красива сеньорита. Все едно и също. Къде изчезна вкусът ти за приключения?

– Всъщност, приятелю, мислех си да посрещам изгрева на слънцето и да пея на моята сеньорита любовни песни.

– Голям риск поемаш – изсумтя Остин. – Не забравяй, че съм те чувал да пееш.

Дзавала не хранеше никакви илюзии за певческия си талант.

– Прав си – въздъхна той.

Остин дръпна списанието от ръцете му.

– Не искам да те притискам, Джо.

– Когато го видя, тогава ще повярвам – вметна Джо.

Остин се усмихна:

– Ако си заинтересован, трябва да решиш бързо. Утре тръгвам. Току-що получих разрешение. Какво ще кажеш?

Дзавала стана от стола и прибра схемата на подводницата.

– Благодаря за бирата.

– Къде отиваш?

Дзавала се обърна.

– Вкъщи – да си опаковам фланеления бандаж и една бутилка текила.

Близо до Мариб, Йемен.

– Там долу, господине, е гробница на царица.

Сбръчканият бедуин разцепи въздуха с костеливия си пръст и посочи една пролука, широка около деветдесет сантиметра и висока около шейсет, в нацепения от пукнатини варовиков хълм. Антъни Саксън застана на четири крака и надникна в дупката. Отблъсна мислите за отровни змии и паяци, разви тюрбана си и смъкна бежовата си, подходяща за пустинята роба, под която беше облечен с дълги панталони и риза. Включи фенерче и си пое дълбоко въздух.

– Влизам в заешката дупка! – обяви той с привидна нехайна веселост.

Пъхна се в отвора, извивайки високото си метър и осемдесет тяло и изчезна от погледа на бедуина.

Проходът се спускаше надолу като въглищна шахта. Шахтата внезапно се стесни и за миг Саксън бе обзет от паническа клаустрофобия, като си представи как се заклещва вътре, но успя да се провре през стеснения участък и продължи напред.

За негово облекчение проходът отново се разшири. След като пропълзя шест-седем метра, Саксън излезе от шахтата и се озова в някакво помещение. Изправи се бавно, като внимаваше да не си блъсне главата в стената, и огледа мястото с фенерчето.

Лъчът падна върху измазана с хоросан каменна стена на правоъгълно помещение, голямо колкото гараж за две коли. На височина около метър и петдесет на отсрещната стена имаше отвор с арка. Саксън се провря през него и тръгна по нов коридор, който го отведе петнайсетина метра по-нататък, до правоъгълна стая, около два пъти по-малка от първата.

Прахът, който покриваше всичко наоколо, го накара да се закашля. Когато се съвзе, видя, че в стаята няма нищо друго освен дървен саркофаг, преобърнат на една страна. Капакът лежеше на около метър от него. От древния ковчег наполовина се бе изтърколила фигура, увита от глава до пети в превръзки. Саксън изруга под нос. Беше закъснял с няколко века. Крадците на гробници бяха отмъкнали всичко ценно стотици години преди раждането му.

Капакът на саркофага беше украсен с изображение на младо момиче, навярно на седемнайсет-осемнайсет години. То имаше големи тъмни очи, пълни устни и черна коса, опъната назад. Изглеждаше преливащо от енергия и пълно с живот. Саксън внимателно върна мумията в ковчега. Стори му се, че докосва не разрязан труп, а изсъхнала торба с пръчки. Изправи саркофага и върна капака на мястото му.

Прокара лъча на фенера по стените на гробницата и прочете буквите, гравирани в камъка. Думите, които видя, бяха на епиграфския арабски от първи век след Христа. Хиляда години по-късно от това, което търсеше.

– Мамка му! – изруга тихичко той.

Потупа капака на саркофага.