Клайв Къслър - Навигаторът

– Всички в Ирак имат връзки със Саддам – изкикоти се Али. – Много внимавах да не оставям писмени доказателства за сделките си.

– Няма значение. От единайсети септември насам американците само чакат удобен момент да натиснат спусъка. Предлагам да излезете от тази сграда, преди да са хвърлили по нея някоя от умно проектираните си бомби.

Али се се надигна от възглавницата и се заклатушка към Карина. Подигравателната му усмивка бе заменена от тревожно изражение. Той посегна към листа.

– Добре, ще видя какво мога да направя.

Карина дръпна ръката си с листа.

– Вдигам мизата. Обадете се веднага. Не ми казвайте, че телефоните не работят. Знам, че имате начини за комуникация. Ще изчакам, докато се обадите на хората си.

Али се намръщи и дръпна листа от ръката ѝ. Прекоси стаята, бръкна под възглавницата и извади радиостанция. Обади се на няколко души, като използваше безобиден език, който не издаваше истинското значение на разговора. След последното обаждане изключи радиото и го остави на масата за чай.

– До четирийсет и осем часа ще получите всичко, което искате.

– Нека да са двайсет и четири – отсече Карина. – Няма нужда да ме изпращате.

Отвори вратата и подметна през рамо една последна подигравка:

– Трябва да попълните запасите си от батерии за фенерчета.

– За какво говорите?

– Докато са се лутали в тъмнината и са си изгаряли пръстите, идиотите, които сте наели, са пропуснали трийсет шкафа с най-ценните цилиндрични печати на музея и десетки хиляди златни и сребърни монети. Чао! – засмя се Карина и и изчезна между завесите.

Али тръшна вратата зад гърба ѝ и в същия момент един килим се отмести. Зад него се показа врата, през която влезе висок мъж с мощно телосложение. Лицето му напомняше на херувимче и беше в пълен контраст с огромното му и силно тяло, сякаш гладко обръснатите му страни бяха прикрепени към грешно тяло. Макар че лицето на мъжа бе достатъчно широко, очите, носът и устата му бяха силно приближени, като създаваха впечатление едновременно за дете и за гротеска.

– Страховита жена! – отбеляза новодошлият.

– Карина Мечади ли? – изръмжа Али. – Тя е само една интригантка от ЮНЕСКО, която си мисли, че може да ме командва.

Мъжът погледна към телевизионния екран и се усмихна дяволито, докато наблюдаваше как джипът с Карина и морските пехотинци се отдалечава.

– Доколкото чух, току-що направи точно това.

– Успях да оцелея въпреки Саддам и ще успея да оцелея въпреки американците – ухили се ядно Али.

Мъжът погледна арабина.

– Надявам се, че затрудненията ти няма да попречат на нещата, който обсъждахме, преди тя да прекъсне преговорите ни.

– Не точно.

– Какво искаш да кажеш?

– Има една малка пречка.

Мъжът направи няколко крачки и буквално надвисна над иракчанина.

– Каква пречка?

– Навигатора беше продаден на друг купувач.

– Поръчахме да бъде изнесен от музея и ти платихме предварително. Дойдох в Багдад, за да оформя сделката окончателно.

– Появи се друг купувач с по-добра оферта. Ще ви върна депозита. Може да опитам да убедя купувача да се раздели с антиката, макар че цената най-вероятно ще е по-висока от тази, за която говорихме предварително.

Погледът на мъжа сякаш проби дупки в черепа на Али, но усмивката му не трепна.

– Нали не се опитваш да ме изнудваш за повече пари?

– Ако не искате да сключим сделка, това си е ваша работа.

Али все още кипеше от гняв след сблъсъка с Карина. Инстинктите му бяха доста замъглени, в противен случай щеше да усети заплахата в благия глас, с който мъжът прошепна:

– Трябва да получа статуята.

За пръв път Али забеляза несъразмерно едрите длани и пръсти, увиснали от дълги, яки на вид ръце.

– Просто се шегувах – ухили се Али. – Оная италианска кучка е виновна. Ще се обадя в склада и ще им кажа да изпратят статуята – и се отправи към къта за сядане.

– Чакай! – спря го мъжът.

Али замръзна. Усмивката на мъжа стана още по-широка, когато вдигна радиото, което Али бе оставил на масата.

– Това ли търсиш?

Али се хвърли към мястото за сядане и пъхна ръка под една възглавница. Пръстите му напипаха една берета и я измъкнаха светкавично от скривалището ѝ.

Мъжът зад гърба му скочи с лекотата на ловуващ леопард – метна радиото встрана, сграбчи Али изотзад за брадичката и изви ръката му. Пистолетът падна от ръката на Али, а тялото му се изви назад като подкова.

– Кажи ми къде е Навигатора, и ще те пусна! Ако не ми кажеш, ще ти счупя гръбнака!