Клайв Къслър - Навигаторът

Карина направи груб, но напълно разбираем превод. Ножът издрънча на пода и морякът го изрита така, че арабите да не могат да го стигнат. Главорезите едва не се спънаха в собствените си крака от бързане да се върнат в мрака, от който се появиха.

Иззад една завеса в дъното на чайната се чу глас:

– Мир вам! – поздрави той на английски

– Мир вам, Али! – отговори Карина, спазвайки традиционната формула за поздрав.

Между мръсните памучни чаршафи, които играеха ролята на завеси, се подаде мъж, който си запроправя път сред поставените близко една до друга маси. Светлината от хъмвито падаше по месестото лице и топчестия му нос. Обръснатата му глава бе покрита с кръгла плетена шапка. Тениската с надпис „НЮ ЙОРК ЯНКИС” беше прекалено къса за пълното му тяло и разкриваше косматия му корем.

– Добре дошла, синьорина Мечади – каза той и събра дланите си. – Както и приятелите ви.

– Вашият човек щеше да забие нож в окото ми – отговори Карина. – Така ли посрещате гостите си?

Малките лукави очички на Али обходиха тялото на Карина и се задържаха на лицето ѝ.

– Носите военна униформа – усмихна се той. – Може да ви е взел за вражески войник.

Карина не обърна внимание на думите му.

– Искам да говоря с вас!

Иракчанинът почеса рошавата си черна брада, в която се бяха заплели трохи.

– Разбира се. Да минем отзад и да пийнем чай.

– Да дойда ли с вас? – обади се морякът?

– Няма нужда – отклони предложението Карина и огледа стаята. – Но малко сигурност няма да ми е излишна. Както виждате, клиентелата на Али не е от най-изисканата.

Ефрейторът се ухили, подаде глава през вратата и махна с ръка. Неколцина морски пехотинци влязоха в стаята и се наредиха край стените.

Али дръпна мърлявите завеси, отвори метална врата и въведе Карина в ярко осветена от електричество стая. Отнякъде се чуваше бръмчене на генератор. Подът и стените бяха покрити с яркоцветни килими. Телевизионен екран, свързан с външна охранителна камера, показваше улицата. Ясно се виждаше джипът на пехотинците.

Али направи знак на Карина да седне на пода, отрупан с големи кадифени възглавници. Предложи ѝ чай, но тя отказа. Той си наля една чаша.

– Какво ви води насам в разгара на войната?

Тя го погледна хладно.

– Идвам от Националния музей. Разграбен е. Хиляди антики са изчезнали.

Али остави чашата си на ниска масичка.

– Това е скандално! Националният музей е сърцето и душата на културното наследство на Ирак!

Престореният му шок я накара да се разсмее.

– Трябвало е да станете актьор, Али! С тази реплика можехте да спечелите “Оскар“.

Али бе шлифовал актьорските си умения на професионалния боксов ринг. Беше се състезавал дори в Щатите под псевдонима Али Бабас.

– Как можа да ви хрумне, че ще се забъркам в подобна работа? – той все още използваше думи от жаргона на американския подземен свят, които бе научил през боксьорските си дни.

– Нито една ценна антика не може да влезе или да излезе от Ирак без вашето мълчаливо съучастие или знание. Нали така?

Али бе създал мрежа от сводници и дилъри на антики из целия свят. Имаше солидни връзки със семейството на Саддам Хюсеин и се говореше, че е осигурил много ценни предмети за колекциите на синовете му психопати Удай и Кусай.

– Аз се занимавам само със законни предмети. Ако искате, можете да претърсите навсякъде.

– Вие сте нечестен човек, Али, но не сте глупав. Не искам да връщате дребните артефакти. Без удостоверен произход те са безполезни за музея.

Тя извади от джоба си един лист и го подаде на Али.

– Искам тези. Обявена е амнистия. Никой няма да задава въпроси.

Той разгъна листа с дебелите си пръсти. Устните му се разтегнаха в усмивка.

– Учудвам се, че не сте включили Бруклинския мост.

– Вече е мой – отвърна Карина. – Е?

Той ѝ върна листа.

– Не мога да ви помогна.

Карина пъхна листа в джоба си и стана от възглавницата.

– Добре.

– Добре? Разочаровате ме, синьорина! Очаквах да сте упорита като питбул, както винаги.

– Нямам време за това в момента. Трябва да говоря с американците – отговори тя и тръгна към вратата.

– Американците са прекалено заети да възстановят тока и водоподаването! – провикна се той след нея.

Карина не спря.

– Оставиха музея без охрана. Мислите ли, че ще се заинтересуват от дребен крадец като мен?

Тя сложи ръка на бравата.

– Мисля, че ще се заинтересуват много, когато разберат за връзките ви със Саддам Хюсеин.