Клайв Къслър - Навигаторът

– На лов за пуйки ли си тръгнал, Джо?

Дзавала свали пистолета и тръгна към дървото, за да огледа дупката, пробита съвсем леко встрани от центъра на мишената.

– Ти си този, който трябва да ходи на лов за пуйки, стрелецо!

Остин свали жълтите предпазни очила и под тях се разкриха очи сини като спокойно топло море.

– Засега предпочитам да си остана на неподвижни мишени – каза той и погледна към пистолета на Дзавала. – На герой от Специалните части ли се правиш?

Дзавала пъхна пистолета в колана.

– Не ме предупреди, че си превърнал скъпия си крайбрежен имот в стрелбище.

– Нямах търпение да изпробвам как стреля новата ми играчка – Остин издуха дима от цевта на пистолета като герой от каубойски филм и подаде кремъчния пистолет за дуел на Дзавала.

Джо огледа с възхищение ореховия приклад и гравираната осмоъгълна цев.

– Добър баланс – претегли оръжието той. – На колко е?

– Изработен е през 1785 година от Робърт Уогдън, оръжеен майстор от Лондон. Уогдън е изработил някои от най-точните за времето си пистолети за дуел. Изпробват се, като го отпускаш надолу, после бързо го вдигаш и го задържаш точно толкова дълго, колкото да провериш мерника и да стреляш веднъж. Би трябвало да попаднеш право в целта.

Дзавала се прицели в друго дърво и цъкна с език, за да имитира звук от изстрел.

– Право в целта! – засмя се Остин.

Дзавала му върна пистолета.

– Не ми ли каза, че колекцията ти от пистолети е запълнена?

– Руди е виновен – сви рамене Остин.

Руди Гън беше заместник-директорът на НАМПД.

– След последната ни задача Руди каза да го раздаваме по-леко – напомни му Дзавала.

– Именно. Свободното време е опасно нещо за колекционер – поясни Остин, откъсна листа с мишената от дървото и го прибра в джоба си. – Какво те води във Вирджиния, Джо? Да не би жените във Вашингтон да са свършили?

Тихият чар и мургавата привлекателност на Дзавала го правеха изключително популярен сред женската част от населението на Вашингтон. Ъгълчетата на устата му се извиха леко в усмивка.

– Няма да твърдя, че съм живял като монах, защото няма да ми повярваш. Отбих се, за да ти покажа един проект, който започнах преди няколко месеца.

– Проект? Можеш да ми разкажеш, докато изпием по една бира – съгласи се Остин.

Той прибра комплекта за стрелба, уви пистолета в мек плат и тръгна пред Дзавала към стълбище, което водеше до широка веранда с изглед към реката.

Остин беше купил хангара за лодки още докато работеше в тайния подводен екип на ЦРУ. Покупката надхвърляше бюджета му, но панорамният изглед към реката плени сърцето му, а и Остин успя да смъкне цената, защото хангарът беше чисто и просто развалина. Даде хиляди долари и посвети безброй часове на преобразяването му от разнебитен склад за лодки в удобно убежище, където да се спаси от напрежението на работата си като директор на Отдела за специални задачи.

Остин извади от хладилника две студени бири „Текате”, върна се на верандата и подаде едната на Дзавала. Чукнаха се и отпиха. Дзавала извади от джоба си лист, сложи го на масата и приглади гънките с длан.

– Какво мислиш за новата ми мокра подводница?

В мократа подводница водачът и пътникът носеха екип за гмуркане и седяха върху външната ѝ част, вместо в затворена кабина. Мокрите подводници обикновено имахе същата форма като сухите – приличаха на торпедо с витла в единия край, но не и подводницата на Дзавала

Предната част на превозното средство, което бе проектирал той, имаше дълъг наклонен капак с леко заострена централна част и предно стъкло. Имаше и двойни фарове и вдлъбнати контролни табла. Интериорът вероятно тежеше около два тона. Подводницата имаше и четири външни двигателя.

Остин се прокашля.

– Ако не знаех, че това е подводница, щях да се закълна, че прилича на корвет от 1961 година. Всъщност на твоя корвет.

Дзавала потърка брадичката си.

– Подводницата е тюркоазена, а моята кола е червена.

– Изглежда бърза – отбеляза одобрително Остин.

– Колата ми може да развие от нула до сто километра в час за шест секунди. Това тук е малко по-бавно. Но ще се движи по водата или под нея, а освен това се справя със завоите така, сякаш ги няма. Може да прави всичко, което може да прави и кола.

– Каква е причината да обърнеш гръб на по-… ъъъ, по-стандартните модели за подводница – с форма на чинийка, торпедо или луковица?

– Като се изключи елементът на предизвикателство, исках да си имаме за задачите на НАМПД нещо, което е забавно за шофиране.