Клайв Къслър - Навигаторът

Карина разбираше гнева на Назир. Американските войници пристигнаха четири дни след като уредниците на музея съобщиха за грабежа. Карина отчаяно се бе опитала да ги накара да се раздвижат по-бързо. Беше размахала под носа на американските офицери картата от ЮНЕСКО, която висеше на врата ѝ, но те ѝ казаха, че ситуацията е прекалено неясна и опасна и затова не могат да взимат прибързани решения.

Не виждаше смисъл сега да спори кой е виновен. Щетите вече бяха факт.

– Говорих с американците. Казаха, че ако са дошли по-рано, е щяло да има кървава баня – обясни тя.

Назир хвърли убийствен поглед към морския пехотинец.

– Разбирам! Били са прекалено заети да охраняват петролните кладенци.

По тъмнокафявото му лице нямаше и капка съчувствие – очевидно би предпочел кръвопролитието пред разграбването на музея.

– И за мен случилото се е ужасно! – каза Карина.

– Е, не е толкова зле, колкото изглежда – отбеляза Назир с неочакван оптимизъм. – Артефактите, откраднати от тази витрина, бяха незначителни. За щастие след инцидентите през 1991 година разработихме план за непредвидени ситуации. Уредниците преместиха по-голямата част от артефактите в тайни помещения, за които знаят само петимата най-висши служители на музея.

– Това е прекрасна новина, професоре!

Слънчевото настроение на Назир обаче не продължи дълго. Той подръпна нервно брадата си.

– Иска ми се и останалите новини да бяха толкова добри – промърмори той и в гласа му прозвуча нотка на печал. – Други части на музея не извадиха късмет. Крадците са отмъкнали най-големите съкровища от Месопотамия. Взели са свещената ваза и маската от Уарка, статуята от Басетки, плочата от слонова кост на лъвицата, която напада нубийче, и двата еднакви медни бика.

– Тези предмети са безценни!

– За разлика от дребните крадци, които прогонихме от музея, хората, изнесли най-ценните антики, са знаели какво правят. Оставили са Черния обелиск например.

– Значи са знаели, че оригиналът е в Лувъра.

Устните на Назир се свиха в мрачна усмивка.

– Не са пипнали нито едно копие! Били са много организирани, подбирали са внимателно. Елате, ще ви покажа.

Назир поведе малката групичка към надземните складове. Рафтовете покрай стените бяха празни. Подът беше покрит с десетки делви, съдини и чирепи. Карина ритна настрана една военна униформа.

– Републиканската гвардия се е отбила и тук – вметна тя. – Имате ли някаква представа колко предмети липсват?

– Ще ни трябват години, за да разберем. Мисля, че са изчезнали около три хиляди артефакта. Иска ми се да можех да кажа, че това е най-лошото.

Влязоха в зала, където бяха изложени римски антики. Професорът бутна настрана лавицата до един ъгъл, и разкри тайна врата, чиито стъклени вратички бяха разбити, а стоманената решетка – огъната навътре. Започна да рови в джоба си и извади свещ и запалка.

Слязоха по тясното стълбище и стигнаха до широко отворени метални врати. Не се виждаха никакви признаци за насилствено нахлуване. Зад вратата имаше стена. Бетонните тухли бяха извадени, за да се отвори широк проход.

Минаха през отвора и се озоваха в задушна стая, в която не влизаше чист въздух. Ноздрите им се изпълниха с непоносима воня. На прашния под имаше отпечатъци, оградени с жълта лента, която следователите бяха поставили на местопрестъплението.

Карина се огледа.

– Къде се намираме?

– В склада на сутерена. Има пет стаи. Малко хора в музея знаят, че това място съществува. Точно затова мислехме, че тук колекцията ще е на сигурно място. Както виждате, сгрешили сме.

Професорът описа полукръг със свещта. Жълтата светлина освети множество пластмасови кутии, нахвърляни безразборно из помещението.

– Никога не съм виждала подобен хаос! – прошепна Карина.

– Кутиите бяха пълни с цилиндрични печати, мъниста, монети, стъклени шишенца, амулети и бижута... Хиляди предмети са изчезнали – каза тихо Назир и приближи свещта към пластмасови кутии, наредени покрай стените. – Изобщо не са се занимавали с тези. Очевидно са знаели, че са празни.

Ефрейтор О`Лиъри огледа хаоса с опитното око на уличен боксьор.

– Ако мога да попитам, сър, откъде са знаели как да намерят това място?

Месестите устни на Назир сякаш увиснаха.

– Вие, американците, не сте единствените, които трябва да се чувствате виновни. Подозираме, че някой от персонала, някой, който познава добре музея, е съобщил на крадците за съществуването на тази стая. Взехме отпечатъци от всички освен от началника на охраната, който така и не се появи.