Клайв Къслър - Навигаторът

– Разбрах, че може би ще успеете да ми помогнете да открия един изчезнал предмет.

– Може би. Ако можете да платите цената – кимна Хасан.

– Готов съм да платя разумна цена – заяви Саксън. – Кога мога да видя предмета?

– Мога още сега да ви го покажа. Колата ми е ей-там. Елате.

Саксън се поколеба. Хората от подземния свят на Кайро често имаха връзки със съмнителни политически групировки. Реши, че ще е по-разумно да поопознае този непознат, преди да се остави в ръцете му.

– Да отидем във „Фишоуи“ да поговорим – предложи той.

Популярното кафене с маси на открито се намираше близо до главния пазар на Кайро, както и до най-старата джамия в града.

Хасан се намръщи.

– Твърде много хора.

– Знам – съгласи се Саксън.

Хасан кимна и тръгна пред Саксън към изхода на пазара и към един очукан бял фиат, спрян до бордюра. Отвори вратата на Саксън.

– Ще тръгна след вас с моята кола – спря го Саксън.

Пресече улицата и седна зад волана на взетата под наем кола. Пъхна ключа, за да запали двигателя. В същия миг чу остро изскърцване на спирачки и до него спря друга кола. От нея изскочиха двама мъже в черни костюми и се прехвърлиха в неговата. Единият седна отзад, а другият на мястото до шофьора. И двамата насочиха пистолети към главата на Саксън.

– Карай! – заповяда мъжът на предната седалка.

Вътрешностите на Саксън се превърнаха в ледена вода, но той реагира с обичайното си спокойствие. През всичките си години на изследовател и авантюрист много пъти му се бе разминавало на косъм. Той запали двигателя, отдели се от бордюра и се подчини на заповедта да последва колата на Хасан. Мълчеше. Въпросите само щяха да увеличат враждебността на неканените му пътници.

Фиатът мина през задръстените улици на Кайро и се насочи към „Цитаделата” – комплекс от джамии и военни сгради. Сърцето на Саксън се сви. И цяла армия да тръгне да го търси, никога няма да го открие в лабиринта от тесни улички около „Цитаделата”.

Колата на Хасан спря пред входа на една безлична сграда. На табелата отпред с английски и арабски букви пишеше:

„ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК”.

Хасан и хората му издърпаха Саксън от колата, преведоха го през слабо осветен коридор и го вкараха в малка стая без прозорци, която вонеше на пот и цигарен дим. Единствените мебели бяха метална маса и два стола. Единствената светлина идваше от мъждива крушка на тавана.

Облекчението на Саксън не беше пълно. Знаеше, че в Египет хората, които влизат в полицейски участък, понякога не излизат.

Казаха му да седне и да им предаде портфейла си. За няколко минути го оставиха сам. После влезе Хасан заедно с един посивял оплешивяващ мъж. Между дебелите устни на мъжа стърчеше цигара. Той разкопча сакото, което се опъваше над големия му корем, и се отпусна на стола срещу Саксън. Смачка цигарата си в пепелник, който вече беше пълен с фасове, и щракна с пръсти. Хасан му подаде портфейла и мъжът го отвори така, сякаш бе някаква рядка книга.

Погледна към личната карта.

– Антъни Саксън – каза той бавно.

– Да – отговори Саксън. – А вие сте…?

– Аз съм инспектор Шариф. Това е моят участък.

– Мога ли да попитам защо съм тук, инспекторе?

Инспекторът хвърли портфейла на бюрото.

– Въпросите ги задавам аз!

Саксън кимна.

Инспекторът посочи с палец към Хасан.

– Защо сте искали да се срещнете с този човек?

– Не съм искал – отрече Саксън. – Говорих с човек на име Хасан. Очевидно това не е той.

Инспекторът изсумтя.

– Точно така. Това е офицер Абдул. Защо сте искали да се срещнете с Хасан? Той е крадец.

– Мислех, че може да ме отведе до един предмет, откраднат от Багдадския музей.

– Значи сте искали да се сдобиете с крадени вещи – заключи инспекторът.

– Щях да върна предмета в музея. Можете да попитате истинския Хасан, ако искате да проверите думите ми.

Инспекторът хвърли разбиращ поглед към Абдул, а после се обърна към Саксън.

– Няма начин. Хасан е мъртъв.

– Мъртъв ли? Вчера говорих с него по телефона. Какво се е случило?

Инспекторът го наблюдаваше внимателно, за да види реакцията му.

– Убит е – отговори той. – По много гаден начин. Сигурен ли сте, че не знаете нищо за това?

– Да. Абсолютно сигурен съм.

Инспекторът запали цигара „Клеопатра” и издиша през ноздрите си две струйки дим.

– Вярвам ви. Сега можете да задавате въпроси.

– Откъде знаехте, че ще се срещна с Хасан?

– Просто е. Името ви е записано в бележника му за срещи. Проверихме ви. Вие сте много известен писател. Всички четат книгите ви.