Клайв Къслър - Навигаторът

Айсберг.

Той уведоми пилота за обекта и за местоположението му и самолетът се отклони на север.

Мъглата, надвиснала над океана, им пречеши да установят зрителен контакт до последната минута. Самолетът се спусна на стотина метра над водата. Мъглата изтъня и се показа айсберг с висок тесен ръб от единия край. Мъглата отново се сгъсти, но този кратък поглед им беше достатъчен.

Самолетът изпрати данните за айсберга в оперативния център на Ледения патрул в Гротън, Кънектикът. Там компютър определи вероятната посока на движение на айсберга и от центъра излъчиха радио-предупреждение към корабите, плаващи в този район. Съобщението беше засечено от един от самолетите на „Бийч Супер Кинг” на „Пръвиншъл Еърлайнс”, който патрулираше край Гранд Бенкс след подписан договор с офшорна петролна копмания.

Двумоторният самолет се насочи към мястото със съобщените координати. Мъглата се вдигаше и самолетът намери мишената без проблеми. Няколко пъти мина ниско над нея и пилотът потвърди по радиото, че я е видял. После изпрати информацията на всички петролни платформи и съдове наоколо.

„Лейф Ериксон” плаваше, без да бърза. Но когато спешното съобщение пристигна двата дизелови двигателя от по десет хиляди конски сили незабавно напрегнаха мускули и с шум и трясък показаха на какво са способни. Корабът полетя напред като ченге на мотоциклет, хукнало след шофьор с превишена скорост, и остави след себе си разпенена следа в сивото море.

Остин беше на мостика и разглеждаше задълбочено една карта заедно с Дзавала, когато предупреждението се разнесе от радиоговорителя.

– Нашият изчезнал Моби? – обърна се Остин към капитана.

– Може би – отвърна Доуи. – Описанието съвпада. Скоро ще разберем.

Доуи заповяда да увеличат скоростта. Около устремения напред нос на кораба се заизвиваха пухкави късове мъгла. Само след минути видимостта почти изчезна и „Лейф Ериксон” се оказа обгърнат от плътна мъгла. Корабът продължи напред като разчиташе единствено на електронните си очи.

Капитанът постоянно следеше екрана на радара и от време на време даваше команди на рулевия да промени курса. Корабът едва-едва пълзеше и напрежението на мостика беше по-гъсто от мъглата навън. „Лейф Ериксон” се движеше през обитаваните от духове води близо до гроба на „Титаник”. Въпреки електрониката, която можеше да засече лодка-играчка в дъждовна локва, сблъсъците на кораби с лед не бяха необичайни и понякога се оказваха фатални.

Капитанът изсумтя, вдигна очи от екрана и ухилен попита:

– Казвал ли съм ви с какво нюфитата отблъскват комарите?

– С ловджийска пушка – предположи Джо.

– Комарът ще се гътне, ако простреляш фаровете му за приземяване – пробва се и Остин.

– Значи тая сте я чували. Нямайте грижа, от вас ще излязат нюфита.

Напрежението намаля и капитанът отново насочи вниманието си към екрана на радара.

– Мъглата се е вдигнала малко. Внимавайте. Всеки момент ще го видим.

Остин огледа сивотата наоколо.

– Имаме си компания – каза той, разчупвайки тишината на мостика, която можеше да съперничи на тишината в катедрала.

Пред тях като в сън се извисяваха призрачните очертания на огромен айсберг. Само след секунди ледената планина изпълни пространството пред тях. В единия си край айсбергът се извисяваше рязко нагоре и образуваше огромна кула, висока колкото петнайсететажна сграда. Един слънчев лъч прониза мъглата и айсбергът заблестя като снежнобял чаршаф. Капитанът тупна Остин и Дзавала по гърбовете.

– Вадете харпуните, момчета! Открихме Моби-берг!

Той погледна запленен огромния айсберг.

– Красив е, нали?

– Прилича на малко ледено блокче – каза Остин. – А при това над водата се вижда само една осма от него.

– Сигурно има достатъчно лед за цял милиард маргарити! – промълви Дзавала със страхопочитание.

– Това е айсберг-замък – обясни Доуи. – Като този, който е потопил „Титаник”. В този район средната големина на айсбергите е двеста хиляди тона, а дължината – около седемдесет метра. Този обаче е около сто метра и може би петстотин хиляди тона. Айсбергът на „Титаник” е бил само около двеста и петдесет хиляди тона.

Капитанът заповяда на рулевия да заобиколи айсберга и да не се приближава на повече от трийсет метра.

– Трябва много да внимаваме – обясни той.

– Тези издатини, които стърчат от водата, май могат да остържат ракообразните от корпуса ни – прецени Остин.

Капитанът не сваляше спокойния си, внимателен поглед от айсберга.