Клайв Къслър - Навигаторът

Дежурният на радара беше нанесъл три хикса с восъчен молив върху прозрачен лист и ги беше свързал, за да покаже движението на обекта. Капитанът взе една линия и я подравни със знаците.

– Не е добре! – измърмори той. – Имаме кораб, който се движи по права линия към петролната платформа. И то бързо.

Той се свърза по радиото с голямата северна платформа. Дежурният на радара там бе забелязал приближаващия кораб и се бе опитал да се свърже с него, но без успех. Каза, че тъкмо се е канел да повика „Лейф Ериксон”, но Доуи го е изпреварил.

– Започваме да се тревожим – продължи мъжът. – Корабът се движи точно към нас.

– Да, така изглежда – съгласи се Доуи. – Мисля, че е на десетина мили от вас.

– Прекалено близо, да го вземат мътните!

– Ще оставим айсберга, който теглим, и ще се опитаме да пресечем пътя на кораба. Колко време ще ви отнеме да преместите платформата от устата на сондажния отвор?

– Вече започнахме, но ако продължи да се движи със същата скорост, корабът ще ни изпревари.

– Продължавайте с опитите да се свържете по радиото. Ние също ще му сигнализираме да се отклони.

Капитанът се обърна към Остин и Дзавала:

– Съжалявам, момчета, но ще трябва да пуснем айсберга.

Остин беше слушал внимателно разговора по радиото. Бързо навлече непромокаемия си костюм и нахлузи шапката на главата си. Дзавала последва примера му.

Процедурата по пускането беше точно противоположната на тази по хващането. Екипът на палубата развърза края, на който висеше шамандурата, и го остави да се носи свободно из водата. Доуи насочи кораба обратно около айсберга и екипажът нави стотиците метри буксир. Когато и последният сантиметър бе качен на палубата, капитанът нареди да тръгнат напред с пълна скорост.

Дзавала остана на палубата да помага с подреждането на въжетата, а Остин се върна на мостика. Капитанът стискаше микрофона.

– Никой ли не се обажда? – попита Остин.

Доуи поклати глава. Изглеждаше разтревожен и очевидно бе загубил търпение.

– Не след дълго трябва да стигнем до тези малоумници.

Капитанът се отправи към екрана на радара. Вече бе нанесен четвърти хикс, свързан с предишната линия на курса. Беше нанесена и втора линия за пресичане на курса на „Ериксон”.

– Какъв е шансът платформата да издържи пряк удар? – попита Остин.

– Малък. Голямата северна платформа е полуподводна. Краката ѝ предлагат известна защита, но не е като „Хиберния”, която е закотвена на дъното и е защитена от дебела бариера от бетон.

Остин знаеше доста неща за петролните платформи от дните си в Северно море. Знаеше, че полуподводните платформи приличат повече на кораби, отколкото на платформи, и се използват предимно в открито море. Имаха четири крака върху понтони, които изпълняваха ролята на корпус. Тези платформи бяха проектирани така, че да могат да ги влачат през водата, макар че някои можеха да се движат и сами. След като стигнеха до избраното място, наводняваха понтоните и те стигаха до дъното. Няколко масивни котви задържаха платформата на място.

– Колко работници има на платформата? – попита Остин.

– Предназначена е за двеста и трийсет.

– Ще имат ли време да се махнат оттам?

– Вдигат котвите и обслужващите лодки скоро ще започнат да теглят, но платформата е проектирана така, че да може да се махне от пътя на бавно движещи се айсберги, които са се изплъзнали от погледа на Ледения патрул. Не е предназначена да се отстрани от пътя на кораб без управление.

Остин не беше сигурен, че капитанът е употребил правилно думите „без управление”, които означаваха, че корабът е извън контрол. Лично той смяташе, че този кораб е под пълен контрол и се е устремил право към голямата северна платформа.

Един моряк посочи дясно на борд.

– Виждам го!

Остин взе бинокъла на капитана и започна да наглася фокуса, докато накрая видя силует на кораб. Различи големите букви на червения корпус. Корабът принадлежеше на компания на име „Оушънъс Лайнс” 1. На огромния издут нос на кораба бе изписано с бели букви името му: „Оушън Адвенчър”.

Корабите започнаха да се движат успоредно, на около четвърт миля разстояние един от друг. „Ериксон” сигнализира с прожекторите си и наду сирената, за да привлече вниманието на другия кораб. „Адвенчър” продължи, без да намалява. Капитанът нареди на екипажа да не спира опитите да установи контакт визуално или по радиото.

В полезрението им се появи петролната платформа. Беше кацнала в морето като четирикрака морска буболечка. Онова, което се набиваше най-много на очи, бяха една огромна сондажна кула и площадка за хеликоптер с форма на диск.