Клайв Къслър - Навигаторът

Капитанът се гордееше с тевтонската си невъзмутимост. Решителните черти на лицето му издаваха упоритост, сила и увереност в собствената му компетентност. Сега обаче беше различно. Изпитото му лице се сгърчи. Хеликоптерите бяха кацнали без негово позволение. Логичният му ум бързо отхвърли възможността машините да са в беда. Един хеликоптер можеше да аварира, но два едновременно беше невъзможно.

Това не беше правилно. Не беше уместно. Капитанът вдигна бинокъла към очите си и се разгневи още повече, когато от хеликоптерите скочиха десетина фигури и се разпръснаха под въртящите се ротори. Всички бяха облечени в черно. Той успя да зърне натрапниците само за миг, преди да изчезнат зад редицата контейнери. Но в този кратък миг видя, че носят оръжия. Гневът му се превърна в ужас.

Пирати!

Ланге мъчително преглътна. Невъзможно! Пиратите действаха в отдалечени райони като Суматра и Китайско море. Имаше няколко пиратски нападения недалеч от бреговете на Бразилия и Западна Африка. Но му се струваше немислимо морските разбойници да действат в леден мъглив район като Гранд Бенкс.

През всички години, през които бе пътувал по маршрута от Европа до Америка, единственият сблъсък на капитана с пирати беше едно видео, заснето от застрахователна компания. Компания, на която принадлежеше корабът, който тогава се намираше под негово командване, беше разпратила видеото до всичките си капитани с инструкции да го гледат заедно с офицерите си. Видеото показваше как азиатски пирати със свирепи погледи нападат танкер с малките си бързи лодки.

Ланге отчаяно се опита да си спомни уроците от видеото.

„Бдителността е най-добрата защита срещу пиратството.” Никой обаче не ги беше предупредил за пирати, които падат от небето!

„Превърнете кораба в цитадела.” Вече беше късно да заключат всички врати.

„Не се съпротивлявайте на пиратите.” Никакъв шанс дори да опитат. Най-смъртоносното оръжие на борда бяха ракетните пистолети. Никой от немските офицери или преобладаващо филипинския екипаж не беше обучен да използва оръжие.

„Запазете спокойствие.” Ето в това много го биваше.

Капитанът се обърна към екипажа на мостика. Хората му бяха стреснати от ненадейното кацане на хеликоптерите също толкова, колкото и самият той.

– Мисля, че ни нападнаха пирати – обяви той със същия безстрастен тон, с който би съобщил, че предстои буря.

Ужасеното лице на първия офицер му подсказа, че по-младият мъж не притежава нито капка от спокойствието на капитана си.

– Пирати! Какво ще правим?

– При никакви обстоятелства не се съпротивлявайте. Ще повикам помощ.

Капитанът взе микрофона на радиото, но точно в този момент радиоговорителят изпращя.

– Търсим капитана на „Оушън Адвенчър” – каза един глас. – Чувате ли ме?

– Говори капитанът – отвърна Ланге. – Кой сте вие?

Човекът отсреща не обърна внимание на въпроса му.

– В момента прибираме екипажа ви. Наблюдаваме радиовръзките ви и ви съветваме да не изпращате „Мейдей” 1. Разбирате ли ме, капитан Ланге?

Откъде знаеха името му?

– Разбирам ви.

– Добре. Стойте там, където сте.

Първата мисъл на капитана беше за двайсетте души от екипажа. Може би, ако успее да ги предупреди ще успеят да се скрият. Той натисна копчето на интеркома и опита да се свърже с машинното. Никой не отговори. Опита със столовата. Тишина. Помъчи се да потисне растящата паника, която го обземаше, и набра офицерската столова. Отново тишина.

Чуха се тежки стъпки и на мостика нахлуха група въоръжени мъже. Четирима от тях бяха с еднакви черни униформи, шапки и маски, които скриваха лица им. Виждаха се само суровите им очи. Петият беше по дънки и водонепромокаемо яке, а лицето му беше открито. Капитанът го позна – казваше се Хуан и работеше в машинното.

В началото капитанът помисли, че Хуан е пленник, но после видя пистолета в ръката му. Филипинецът забеляза смайването на лицето на Ланге и устните му се извиха в усмивка, която разкри дупката между зъбите му. Хуан беше съучастник на пиратите. Ето защо са успели толкова бързо да установят контрол върху кораба. Ето и откъде знаеха името му. Хуан навярно ги бе завел право в машинното.

Един от мъжете се запъти към контролното табло и бутна рулевия настрана.

– Какво правите? – възкликна Ланге.

Мъжът въведе някакви координати в корабния компютър – цифри, които гледаше от лист хартия. Капитанът видя, че мъжът поставя кораба на автопилот. След като приключи със задачата си, пиратът изръмжа: