Клайв Къслър - Навигаторът

След като преплуваха около половин километър срещу леко течение, Дзавала и Гамей стигнаха до края на пещерата. Пред тях се изпречиха огромни скални блокове, които, изглежда, се бяха срутили от тавана. Нямаше как да продължат по-нататък и се върнаха до входа на пещерата. Сега, когато плуваха по течението, стана доста бързо.

След няколко минути излязоха от пещерата и се отправиха отново към хотела. Дзавала мина покрай външната стена на кухнята и стигна до широк портал. Мина през него, следван плътно от Гамей. Помещението, в което се озоваха, бе доста просторно – най-вероятно е било трапезария. Дзавала заплува покрай стените, докато намери врата, и двамата с Гамей влязоха в съседното помещение. Фенерчетата им осветиха празни шкафове и големи мивки. Купчината ръжда в ъгъла можеше да е била готварска печка. Двамата огледаха всеки квадратен сантиметър от пода. Не видяха нищо, наподобяващо капак на отвор.

– Чудя се дали не са ни метнали – в буквалния смисъл – промърмори Дзавала. 1

– Не бързай да се предаваш – отговори Гамей. – Старият кухненски служител е бил съвсем конкретен. Дай да видим и тази стая.

Тя преплува през един отвор, голям колкото една четвърт от кухнята. Около всички стени имаше наредени рафтове, което подсказваше, че помещението е било килер. Гамей се спусна надолу, докато маската на лицето ѝ се озова само на сантиметри от пода, и след кратко търсене зърна правоъгълен участък, който стърчеше леко над останалата част от пода. Поизчисти тинята и под нея се показаха панти и ръждясал катинар.

Дзавала бръкна във водонепромокаемата чанта и извади извит лост, дълъг около трийсет сантиметра. Пъхна го под капака и изгнилото дърво се разлетя на парчета. Джо насочи лъча на фенерчето в шахтата. Тъмнината сякаш нямаше край.

– Не те чувам да казваш „Аз пръв” – подкачи го Гамей.

– Ти си по-слаба от мен – отвърна Дзавала.

– Каква съм късметлийка!

Неохотата на Гамей бе само преструвка. Тя беше смел гмуркач и с радост би се сборила с Дзавала за шанса първа да стигне до мината. Но заедно с това се беше гмуркала достатъчно, за да знае, че трябва да бъде извънредно предпазлива. Гмуркането в пещера изисква желязно хладнокръвие. Всяко движение трябва да е премерено и грижливо обмислено.

Дзавала завърза единия край на тънко найлоново въже за крака на един шкаф, а другия – за лоста. Спусна лоста в шахтата, но той не стигна до дъното, дори след като въжето се размота петнайсет метра.

Гамей огледа облицованите с дърво стени на шахтата. Дървото беше меко, но ѝ се струваше, че ще издържи. Отворът беше квадрат със страна около метър – имаше място за кислородната ѝ бутилка, но щеше да мине едва-едва.

Гамей погледна към часовника на ръката си.

– Влизам! – заяви тя.

Гъвкавото ѝ тяло се плъзна в отвора и тя изчезна в черната дупка. Кислородните бутилки закънтяха от ударите по стените и отчупиха от тях парченца дърво, но шахтата остана невредима. Дзавала гледаше как светлината от фенерчето на Гамей избледнява.

– Как е там долу? – поинтересува се той.

– Чувствам се като Алиса в заешката дупка.

– Зайци виждаш ли?

– Още нищо не съм видяла… охо!

Тишина.

– Добре ли си? – попита Дзавала.

– Повече от добре. Измъкнах се от тази теснотия. Сега съм в някакъв тунел или пещера. Слизай! След края на шахтата пропадаш три метра надолу.

Дзавала се пъхна в отвора и скоро беше при Гамей в някакво помещение на дъното на шахтата.

– Мисля, че това е продължение на пещерата с лодките – каза Гамей. – Намираме се от другата страна на падналите камъни.

– Нищо чудно, че управата на хотела се е притеснила. Реката е щяла да отнесе кухненските отпадъци в пещерата с лодките.

Дзавала заплува напред в пещерата, като опипваше с фенерчето си стените наоколо. След няколко минути скалните образувания изчезнаха.

– Намираме се в мина – каза той. – Виждаш ли следите от длета?

– Това може да е било източникът на златото, което са търсели гостите на хотела.

Дзавала насочи фенерчето към мрака пред себе си.

– Погледни!

В стената отляво се виждаше изсечен отвор на тунел.

Двамата поеха натам, за да проучат коридора. Беше висок около три метра и широк към метър и осемдесет. Над главите им се извиваше полукръгъл таван. В стената имаше отвори за факли.

След стотина метра тунелът се пресече с друг под прав ъгъл. Гамей и Дзавала обсъдиха следващата си стъпка. Възможно бе да са в лабиринт. Без въже, по което да се движат, лесно можеха да се загубят. Ограниченото количество кислород в бутилките им можеше да превърне едно грешно решение във фатално.