Клайв Къслър - Навигаторът

Накрая го изгледа изпитателно и разтегли устни в нащърбена усмивка.

– Не си сър Ланселот, но ще трябва да свършиш работа. Седни, ще ти дам едно-две указания.

Остин свали шлема и седна на леглото.

– Слушай внимателно. Балтазар обича да прави нещата на третия път. При първия сблъсък си играе с противника. Пропуска целта изцяло. На втория път нанася лек удар. Вероятно по щита. На третия път е истинското нападение. Ще те наниже на копието си като прасе. Някакви въпроси?

– Кажи ми къде мога да намеря един „Калашников”.

Оръженосеца изсумтя.

– Няма да ти трябва. Балтазар използва копие с метална сърцевина. Противникът му получава дървеното копие, което ще се счупи, когато се сблъска с бронята му и може да бъде отклонено от щита.

– Това не ми изглежда много рицарско – отбеляза Остин.

– Не е. Този път твоето копие ще е с металната сърцевина. На него ще му дам копие в германски стил, изработено от по-тежко дърво. Надявам се, че ще е толкова нетърпелив да те убие, че няма да забележи разликата в тежестта.

– Защо го правиш, Оръженосецо?

Мъжът вдигна ръка към превързаното си лице.

– Това копеле ми причини това. Според докторите отсега нататък ще изглеждам като Квазимодо. На този свят няма хапче, което да намали болката от раните в краката ми. Забрави за мен! Третият път е истинското нападение. Той ще се прицели в щита ти и ще си мисли, че копието ще пробие кожата и дървото. Прицели се в корема му – това е най-голямата мишена. Не пропускай.

– Какво ще стане с теб, ако пропусна?

– Нищо. Ще намеря начин да се махна оттук. Може би ще ме вземат в офиса на някоя банка.

Един пазач надникна в палатката.

– Време е.

Пред палатката беше паркиран джип. Придружен от друга кола, в която бяха пазачите, Оръженосеца закара Остин до моста, където цареше карнавална атмосфера. На временно забити колове се вееха знамена с глави на бик. Слухът за предстоящия двубой се беше разпространил сред наемниците на Балтазар. Освен вездесъщите стражи, мястото пред клисурата беше изпълнено с мъже в средновековни костюми, които се бяха събрали, за да видят Остин изтърбушен или запратен на дъното на пропастта.

– Не ми каза, че ще ходим на парти – отбеляза Остин.

– Балтазар обича публиката – отговори Оръженосеца и посочи към два огромни коня, които тъкмо извеждаха от ремаркетата им. – Сивият е на Балтазар. Пъстрият е твоят. Казва се Велиънт 1. Балтазар искаше да ти даде някоя кранта, но аз се погрижих да получиш добър кон. Вал е стабилен и сигурен. Няма да се уплаши от нападението.

Оръженосеца спря близо до ремаркетата. Остин слезе от джипа и се приближи, за да се запознае с коня. Отблизо животното изглеждаше голямо като слон. Остин го потупа по хълбока и прошепна в ухото му:

– Дръж се заради мен, Вал, и ще ти дам толкова захар, колкото можеш да изядеш.

Конят изпръхтя и тръсна глава, което Остин прие за „да”. Приближи се към моста, на който щяха да се сражават, за да го огледа. Два коня, които трябва да се разминат на тясно пространство – не изглеждаше особено обнадеждаващо. Ако Балтазар го събори от седлото, това щеше да е краят.

Чу как сред тълпата се надига ликуване. Бентлито се носеше шеметно към клисурата. Продължи по моста, следвано от черен ескалейд, и спря на стотина метра от каньона. Балтазар излезе от колата си и отвори вратата на джипа.

Отвътре се показа фигура, облечена в бяла рокля. Тя успя да му махне за миг, преди да я напъхат на мястото до шофьора в бентлито. Балтазар и пазачите му подкараха обратно по моста.

Балтазар закрачи към Остин, като сочеше към бентлито.

– Това е твоята дама. Аз изпълних своята част от сделката. Сега е твой ред.

Остин протегна ръка.

– Ключовете за колата!

Балтазар протегна шлема, който носеше под мишницата си. На единия от двата метални рога, които стърчаха от главата на бика, висеше ключ.

– Твой е, Остин. Нали не искаме всичко да е прекалено лесно?

– Трябват ми химикалка и хартия – заяви Остин.

Балтазар даде заповед. Един от хората му хукна към най-близкия джип и се върна със снопче самозалепващи се листа и прикрепена към тях химикалка. Използвайки капака на колата вместо бюро, Остин надраска поредица от указания и начерта карта. Подчерта думите „Златна мина”.

Балтазар протегна ръка. Остин пъхна листа в шлема си.

– Както ти каза, Балтазар, нали не искаме всичко да е прекалено лесно?

Знаеше, че Балтазар може да нареди на хората си да се втурнат към него от всички страни, да грабнат картата на мината и да го хвърлят в клисурата. Залагаше на предположението, че безумно раздутото его на Балтазар няма да му позволи да направи нищо, за да провали шоуто, което бе уредил за хората си.