Клайв Къслър - Навигаторът

– В сравнение с някое животно, убито на пътя, не съм зле – отговори той. – Ти кой си?

– Можеш да ми викаш Оръженосеца. Работя за Балтазар.

Мъжът подаде на Остин чаша с бистра течност. Забеляза колебанието му и разтегна устни в крива усмивка, която показа липсващи зъби.

– Не се бой. Ако Балтазар искаше да умреш, вече щеше да си гушнал букета. Това ще намали на ефекта на веществото, което са ти дали.

Остин отпи една глътка. Течността беше студена и подсладена. Туптенето в главата му поотслабна, а погледът му се избистри. Разбра, че лежи на походно легло. Новият му приятел седеше на сгъваем стол. Намираха се в голяма правоъгълна палатка. През червените и бели ивици на платнището се процеждаше слънчева светлина.

– Цяла нощ ли съм бил в безсъзнание? – попита Остин.

– Май си ги изнервил. Дали са ти достатъчно сокче, за да събори и бик.

Остин пресуши чашата и я подаде на мъжа, който имаше якото телосложение на професионален боксьор и носеше син работен комбинезон. На стола му бяха облегнати две алуминиеви патерици.

– Какво е станало с лицето ти? – поинтересува се Остин.

Лявата страна на устата на мъжа се изви надолу в полугримаса.

– Разни работи – отвърна неохотно той. – Ставай!

Оръженосеца се подпря на патериците и се изправи. Застанал до леглото на Остин, той го наблюдаваше как бавно спуска крака на пода, а след това несигурно застава на краката си.

Остин беше леко замаян, но усещаше, че силата му се възвръща бързо. Той стисна юмруци, а после ги отпусна.

Оръженосеца забеляза лекото движение на ръцете му.

– В случай че си мислиш дали да не опиташ нещо неочаквано, имай предвид, че пред палатката има двама стражи и те не са така приятелски настроени като мен. Господин Балтазар ми даде разрешение да ги накарам да те пребият. Ясно?

Остин кимна.

Оръженосеца посочи към вратата. Остин излезе навън и примигна на ярката слънчева светлина. Стражите стояха от двете страни на входа. Средновековните туники, които носеха, никак не съответстваха на автоматичните оръжия, насочени към Остин. Изразът в очите им беше измамно ленив, сякаш щяха да се зарадват, ако Остин им даде възможност да разсеят скуката си.

Наоколо имаше още десетина подобни палатки, разпънати в два реда на голямо открито поле, обградено от гора. В центъра на отсрещния ред имаше издигната ложа с покрив и три стени. Ъглите бяха оформени като кули. Знамена с герб с глава на бик плющяха на вятъра.

Между редиците палатки имаше около шестнайсет метра празно пространство. Ниска дървена преграда разделяше почти цялата дължина на пространството наполовина. В двата края, от двете страни на преградата, стояха двама мъже в броня, яхнали огромни коне. Държаха дървени копия със затъпени метални върхове. Грамадните животни също бяха покрити с броня, в която блестеше утринното слънце.

Някой в ложата размаха нещо, което приличаше на зелена кърпичка. Въоръжените мъже пришпориха жребците и се втурнаха един срещу друг с насочени копия. Земята се разтресе от ударите на копитата. Ездачите се срещнаха по средата на арената с гръмовен сблъсък на копия в щитове. Дървените копия се строшиха. Ездачите препуснаха до края на преградата, обърнаха конете и се устремиха за нападение с вдигнати мечове. Остин не видя втората част на двубоя, защото пазачите му го подкараха между две палатки.

Той се огледа и видя наоколо поля и гори. В далечината, където едва се забелязваше неясна линия от дървета се появи някакъв червен блясък – кола, която се движеше с голяма скорост. В последния момент шофьорът наби спирачки и бентлито се закова на място. Тежката броня се намираше само на сантиметри от коляното на Остин.

Вратата се отвори със замах и се подаде Балтазар. Слънчевата светлина се отразяваше с мътен блясък от ризницата, която носеше под туника, украсена с герба с глава на бик. На широкото му лице бе изписана още по-широка усмивка.

– Стоманени нерви, както винаги, Остин!

– Просто се движа бавно след коктейла, който ми дадоха хората ти, Балтазар.

Балтазар плесна с ръце. Оръженосеца донесе два стола с кожена тапицерия и ги сложи с лице един срещу друг. Балтазар седна на единия и посочи другия на Остин.

– Как ти се видя малкият ни турнир? – попита той.

Остин огледа критично бронята и туниката на Балтазар.

– Помислих, че снимате филма „Един млад янки в двора на крал Артур”.

– Мисли за това като за пътуване във времето – каза Балтазар. – Пресъздал съм всички подробности, за да изглежда точно като френски турнир от петнайсети век.