Клайв Къслър - Навигаторът

– Нямам намерение да превземам света като някой герой от филмите за Джеймс Бонд – успокои го Балтазар. – Прекалено ще ми е трудно да го управлявам.

– Какво искаш тогава?

– Монопол над световния охранителен бизнес.

– Значи имаш жестока конкуренция. В така наречената мирна линия има десетки компании, да не споменаваме и армиите на всички държави по света.

– Или ще ги изтласкаме от бизнеса, или ще ги погълнем, докато остане само една важна компания. „Пийс Ко”. Нашите служби по сигурността и минералните ни компании ще се подхранват взаимно. Индустриалните нации могат да задържат безценните си армии и флотове. Нашите лични части ще бъдат наети да предлагат сигурност в замяна на природните богатства на бедните страни в Африка, Южна Америка и Азия. Ще построя икономическо-военна империя, която няма да има равна на себе си.

– Империите се издигат и рухват, Балтазар.

– Тази ще е различна. Тъй като нямам наследници, може би ще оставя наследството си на Адриано. Той ми е като син.

– Ти си зъл човек, Балтазар.

– Просто бизнесмен, който с нетърпение очаква избухването на множество дребни войни, които няма да имат край. Пакс Балтазар. Но да караме поред, Остин. Първо трябва да намерим плочките.

– Тогава може и да се споразумеем. Местоположението на мината в замяна на госпожа Мечади.

Балтазар вдигна облечената си в ръкавица ръка.

– Не още. Кажи ми какво знаеш. Ще накарам някой да го провери.

Остин се разсмя.

– Не съм глупак, Балтазар. Увериш ли се къде се намира мината, ще ме убиеш.

– Тц-тц-тц! Каква подозрителност само! Добре тогава, предлагам компромис. Шанс да се спасиш от сатанинските ми планове. Ти се нагърби със закрилата на една дама. По рицарските закони ти си неин рицар и трябва да се държиш като такъв.

Остин обмисли начина на изразяване и реши, че Балтазар е луд.

Насили се да се усмихне.

– Какво си намислил?

Балтазар стана от мястото си.

– Ще ти покажа. Качи се в колата.

Отвори му вратата на мястото до шофьора и седна зад волана. Включи мощния двигател и увеличи до почти сто и петдесет километра в час по прав път.

Само след секунди забави, натисна леко спирачките и колата спря на няколко метра от ръба на дълбока клисура.

Над нея минаваше мост от преплетени стоманени брънки, дълъг около тринайсет метра и широк шест. Нямаше парапет. В центъра по дължината на моста имаше дървена ограда. Дървото беше ново, сякаш оградата е била издигната наскоро.

Остин и Балтазар слязоха от колата и тръгнаха към ръба на пропастта. Стръмните ѝ страни се спускаха стотина метра надолу, до поток с осеяно с камъни дъно.

– Местните са наричали тази клисура „Канавката на мъртвеца” – каза Балтазар. – Построих моста, за да свържа две части от имота си. Промених някои неща в очакване на посещението ти.

– Не е трябвало да си правиш толкова труд – каза Остин.

– Не беше никаква трудност. Ето предложението ми: ще оставя колата си и госпожица Мечади в нея от другата страна на пропастта. – И той посочи към тревистото поле от другата страна на клисурата. – Аз ще съм в средата и ще играя ролята на митичния дракон. Ще се сражаваме за благосклонността на красивата дама.

Остин се обърна и погледна към двата джипа, които ги бяха последвали.

– Ами горилите ти?

– Ще инструктирам хората си да останат от тази страна.

– Значи ще ни позволиш да се измъкнем?

– Ще ви дам спортсменски шанс, което е повече от това, с което разполагате в момента.

– А ако отклоня поканата ти?

– Ще накарам да те хвърлят в пропастта пред ужасения поглед на твоята дама.

– Не виждам как бих могъл да отхвърля такова великодушно предложение, Балтазар.

Домакинът се ухили неприятно и му направи знак да се качи отново в колата. Полетяха с главоломна скорост обратно към арената. Пред палатката Балтазар спря и Остин слезе. Оръженосеца се беше облегнал на патериците си пред входа.

– Твоят човек ще се погрижи да те екипира с всичко необходимо – каза Балтазар. – Ще носим само ризница и шлем. Няма да е рицарско да те обременявам с пълна броня. Ще разполагаш с щит и копие. Конете няма да носят снаряжение – така ще е по-бързо. Ще се видим на арената.

Той натисна газта и отпраши. Гумите му изсвистяха по тревата.

Оръженосеца проследи с поглед отдалечаването му, а после каза на Остин да влезе в палатката. Помогна му да облече ризница и му подаде туника без емблема. В качулката на ризницата имаше отвор за лицето. Оръженосеца сложи на главата на Остин плетена шапчица и върху нея качулката от метални брънки, за да го провери за размер. Каза, че е малко хлабав, но друг няма. Препаса меч на кръста на Остин и му сложи шпори. После му подаде шлем.