Клайв Къслър - Навигаторът

– Време е да покажеш колко струваш, Остин!

Яростният гняв в погледа му можеше да подпали горски пожар. Той се обърна и се отправи към коня си. Метна се на седлото с невероятна лекота. Оръженосецът му държеше юздите. Беше едър мъж в червен костюм с качулка, застанал с гръб към Остин. Когато се обърна и погледна към американеца, Остин разпозна убиеца с бебешкото лице. Адриано се усмихна и посочи към бентлито.

Намекът му беше пределно ясен. Ако Остин се провалеше, Адриано щеше да вземе Карина за себе си.

Балтазар препусна по моста и завъртя коня си, за да застане лице в лице с Остин.

Остин се приближи към Вал и се качи на седлото. Не беше свикнал с тежестта на ризницата и движенията му бяха доста по-сковани от тези на Балтазар. Оръженосеца му подаде шлема и му каза да държи главата си наведена, за да вижда през тесните отвори за очите.

После му подаде копието и го инструктира как да го държи.

– Гледай знаменцето близо до върха на копието. То ще ти каже накъде е насочено.

– Още някакъв съвет? – попита Остин и чу как гласът му отеква във вътрешността на шлема.

– Да – каза Оръженосеца. – Остави коня да си върши работата, не забравяй третия сблъсък и се моли да стане чудо.

Той потупа леко коня по хълбока и огромното животно се люшна напред. Остин се опита да го накара да тръгне в кръг. Вал реагираше добре на сръгвания с колене. Тежката ризница и бойната екипировка пречеха на Остин, но задната част на седлото беше висока и предлагаше известна опора.

Кратката репетиция щеше да свърши всеки момент.

Един мъж, облечен в яркозелен костюм на хералд, наду тръба: сигнал да се приготвят. Остин обърна коня си, за да застане лице в лице с Балтазар. Вторият сигнал на тръбата ги предупреди да наведат копията си. Третият отекна само след секунда.

Балтазар заби шпорите си преди сигнала.

Остин изостана със секунда.

Конете загалопираха тежко. Във въздуха се разлетяха буци пръст като подплашени птици. Земята се разтресе, когато огромните животни и облечените в метал същества на гърба им полетяха едни към други за гръмовен сблъсък.

1Доблестен (англ.) – Б. пр.

Като използваха въжето на шамандурата за ориентир, Гамей и Дзавала бързо се отправиха надолу с отработени движения на краката. Бистрата повърхност на езерото се оказа измамна. Зеленикаво-кафявата вода потъмня и стана почти непроницаема. Виждаха едва на няколко метра пред себе си и то като в мъгла. Мътният мрак поглъщаше светлината от фенерчетата им и приглушаваше яркото жълто на водолазните им костюми.

На около метър от дъното двамата заплуваха внимателно в кръг, за да не вдигат облаци тиня. Погледнаха компаса и заплуваха на запад, докато не видяха в тъмнината през очите им да изниква неясен силует. Светлината от фенерчетата се отрази от някаква вертикална повърхност. През гъстата растителност, покрила външната стена на двуетажния хотел, се показаха плочи. Риби се стрелкаха през избитите прозорци, които приличаха на празни очни орбити на череп.

Подводният комуникатор на Дзавала изпращя. Разнесе се глас, подобен на гласа на Доналд Дък.

– Добре дошъл в приветливия хотел „Голд Стрийм” – каза Гамей.

– Всяка стая предлага изглед към водата – допълни Дзавала. – Но май сега не е туристическият сезон. Няма навалица.

Макар че сградата не беше голяма, мансардният покрив и каменната конструкция ѝ придаваха особено величие, въпреки сравнително скромните ѝ размери. Гамей и Дзавала се плъзнаха над широката предна тераса. Портикът бе рухнал. Зелена слуз покриваше гниещото дърво, където гостите някога бяха седели на люлеещи се столове и бяха вдишвали свежия провинциален въздух.

Двамата надникнаха през входа. Тъмнината бе непрогледна, а студът, който ги лъхна, проникна през водолазните им костюми. Заплуваха към задната част на сградата. Дзавала насочи фенерчето си към едноетажна пристройка, долепена в задната част на хотела.

– Това може да е била кухнята и помещенията за персонала – предположи той.

– Прав си – съгласи се Гамей. – Мисля, че виждам от покрива да стърчи комин.

Спуснаха се над едно плавно нанадолнище, покрито с водна растителност. В края му започваха широки каменни стъпала. Пред тях имаше каменна площадка, пред която някога бяха връзвали лодките за пещерата. Гранитните стълбове все още стояха там. Гамей и Дзавала се гмурнаха в отворената паст, която ги очакваше.

Сталактитите и сталагмитите в пещерата бяха изронени като зъби на старо куче, а езерната растителност криеше някога блестящите им цветове. Невероятните скални образувания загатваха за странния свят, който бе посрещал туристите в началото на миналия век.