Клайв Къслър - Навигаторът

– Златото се харчи, след като се намери.

Усмивката не слезе нито за миг от лицето на Балтазар. Той закачи ключа обратно на рога и нахлупи шлема на главата си.

Остин се обърна в седлото и погледна към самотната фигура в бяло, седнала в бентлито. Помаха ѝ и фигурата му махна в отговор. Този жест му вдъхна кураж. Той пъхна хартията в шлема си и го сложи на главата си.

Тръбата изсвири предупредително.

Остин подпря щита на седлото и вдигна копието няколко пъти, за да усети баланса му. Наклони глава напред и през процепите за очи проследи с поглед как Балтазар вика Адриано при себе си, навежда се от седлото и му говори нещо.

Повторен рев на тръбата разцепи въздуха.

Остин наклони копието под ъгъл от лявата си страна, така че върхът да е на пътя на срещуположния ездач.

Тръбата изрева за трети път.

Остин се извини на Вал и заби шпори в хълбоците му. В отворите за очите му фигурата на Балтазар започна да наедрява. Остин се приведе ниско зад щита, като държеше копието насочено към гърдите на Балтазар, както го бе посъветвал Оръженосеца. Тежкото му дишане отекваше в шлема като парен влак.

В последната секунда Балтазар вдигна копието си. Върхът му улучи шлема на Остин под процепите за очи и го свали от главата му.

В следващия миг двамата слязоха от моста.

Остин завъртя коня си точно навреме, за да види как шлемът му падна на земята близо до мястото, където мостът стигаше до ръба на пропастта. Адриано се втурна напред и го грабна. Подаде го на Балтазар, който извади листа с преувеличен жест. Прочете думите, написани от Остин, и подаде листа на наемния си убиец. Адриано се отправи към един джип, но преди да потегли, подаде шлема на един от облечените като рицари мъже, който хукна напред и го метна към Остин.

– Жалко, Остин! – провикна се Балтазар. – Но още можеш да спасиш жената.

Тръбата удави любезното предложението на Остин Балтазар да се хвърли от моста.

И двамата мъже едва успяха да си сложат шлемовете, преди хералдът да протръби сигнала да наведат копията.

Оръженосеца беше казал, че третия път ще е „истинския сблъсък”.

Остин се стресна от лекотата, с която Балтазар насочи копието точно където трябва. Но металната сърцевина на собственото му копие щеше да му даде предимство и Остин възнамеряваше да го използва. Стисна зъби и наведе глава.

Тръбата отекна отново.

Конете полетяха напред. Балтазар се беше привел толкова ниско, че се виждаха само рогата на шлема му. Остин се прицели право в щита му. Копието на Балтазар го улучи в средата на собствения му щит. И точно както бе предрекъл Оръженосеца, копието се счупи.

Копието на Остин проби щита на Балтазар, сякаш беше от въздух. Ако се беше прицелил по-добре, щеше да набоде Балтазар на острия връх като на шиш. Върхът се заби в един от ъглите на щита, проби го и събори Балтазар.

Балтазар рухна на каменния мост и изчезна зад ръба.

Остин изруга така, както само моряк умее. Не изпитваше към врага си и капка съчувствие. Ядосваше се само, че ключът от колата остана на шлема на Балтазар.

А после отново изруга, но този път от радост. Двата рога на шлема на Балтазар се показаха над ръба на моста. Балтазар се опитваше да се изкачи. Тежестта на бронята и шлема обаче никак не му помагаше. Шлемът висеше от ръката му.

Остин свали шлема си, хвърли копието, смъкна се от седлото и хукна по моста.

Балтазар бе успял да се закрепи с ръце на моста. Като видя, че Остин се навежда над него, изрече умолително:

– Помогни ми!

– Сега ще облекча бремето ти – каза Остин и откачи ключа от рога.

Изкушаваше се да изпрати Балтазар в забвение само с едно леко бутване. Но хората на Балтазар се бяха съвзели от шока от повалянето на шефа си и тичаха към моста.

Остин се обърна и хукна към колата.

Щом приближи, видя, че Карина е облегнала глава на таблото, сякаш не може да гледа сблъсъка. Извика я. Фигурата на мястото до шофьора вдигна глава. Небръснатото лице на един от хората на Балтазар се ухили на Остин изпод шала, с който бе покрита главата му.

– Благодаря, че ме спаси – изимитира мъжът женски глас и бръкна под диплите на роклята за пистолет. Но ръката му се оплете в гънките.

Остин замахна с облечения си в желязо десен юмрук и изля яростта си в съкрушителен удар по брадичката на мъжа. Тялото на мъжа се отпусна безчувствено. Остин го издърпа от колата, седна зад волана и измърмори молитва Балтазар да не е сменил ключа с друг. Двигателят заработи.

Остин реши да не се отклонява от моста и да не навлиза в непозната територия. От горите, които виждаше в далечината, можеше да няма изход.