Клайв Къслър: Навигаторът

Гамей се загледа в спокойната повърхност на езерото.

– Има ли по-добро място да скриеш нещо важно от изоставена мина, в която няма нищо ценно?

– Което пак ни връща към финикийската експедиция – заключи Саксън. – Целта ѝ е била да скрие свещена реликва.

– Което повдига въпроса какво се е случило с тази реликва – поде нишката Траут.

Гамей вдигна металната кутия.

– Може би трябва да попитаме господин Джеферсън.

Саксън все още държеше квадратите пергамент. Той ги вдигна, за да види по-добре символите.

– Интересно! Според мен тази карта е палимпсест.

– Палим... какво? – не разбра Траут.

– Това е термин за пергамент, използван два или повече пъти – поясни Саксън. – Византийските монаси са усъвършенствали изкуството да измиват и изстъргват написаното от пергамента, за да могат да го използват пак, но процесът може да е съществувал от по-отдавна. Вижте тук – когато го вдигнем срещу светлината, се виждат бледи букви.

Той предаде свитъка на останалите, за да го огледат.

– Жалко, че не можем да възстановим първоначалното съобщение – каза Траут.

– Може би ще можем – вметна Саксън. – Уредниците в Музея на изкуството „Уолтърс” в Балтимор неотдавна дешифрираха едно послание на хиляда години в палимпсест. Може да успеят да направя нещо с този пергамент. Иска ми се Остин да беше тук, за да сподели с нас радостта от тези невероятни открития. Кога ще се върне от задачата си?

Дзавала не беше спрял да мисли за Остин дори в дълбините на езерото. Приятелят му бе човек, който умее да оцелява, но да влезе сам в устата на Балтазар, означаваше да скочи с двата крака право в бездната. Дзавала се изправи и започна да прибира оборудването си за гмуркане.

– Скоро – отговори той. – Дяволски скоро, надявам се!

Остин и Флаг седяха в бентлито с включен двигател и наблюдаваха входа към имението на Балтазар.

– Ти май спомена, че тия типове са недружелюбни – вметна Флаг. – Но изглежда ни очакват.

– Точно от това се страхувам – отговори Остин.

Бяха прекарали последния час в опити да намерят друг път към имението на Балтазар, но се сблъскаха с гъсти гори и електрифицирана ограда. Загубиха се в лабиринта от черни пътища около имението и се озоваха обратно пред главната порта. Намериха я широко отворена.

Остин се облегна на волана.

– Навярно точно тази мисъл минава през ума на омара, преди да влезе в капана. Карина е моя приятелка, а не твоя. Можем да изчакаме подкрепленията.

– Подкрепленията само ще ни се пречкат – подсмихна се Флаг и извади трети пистолет. – Карай бавно. Аз ще се оглеждам за червенокожи.

Остин включи на скорост и мина бавно през портите. Флаг се настани на облегалката на седалката с пистолет във всяка ръка. Никой не се опита да ги спре. Дърветата от двете страни на пътя свършиха и Остин се устреми към турнирната арена. Всички палатки бяха смъкнати. Платът беше накъсан и покрит със следи от автомобилни гуми. Зрителската ложа изглеждаше непроменена, с изключение на един добавен елемент за украса.

Когато приближиха, Флаг възкликна:

– Какво е това , по дяволите?

Пред ложата висеше човешка фигура. Брадичката ѝ се допираше до гърдите, а ръцете и краката ѝ се люшкаха безжизнено.

Остин стисна глока и се приближи още.

– Мамка му! – изруга той.

– Някой твой познат ли?

– Боя се, че да.

Беше Оръженосеца. Едно копие го беше приковало към ложата като пеперуда в хербарий.

Остин мина покрай ложата и страховитата ѝ украса и се приближи към джипа, с чийто шофьор си бе играл на издръжливост на нервите, и другия, с който той се беше сблъскал. И двете машини бяха понесли сериозни щети.

– Какво се е случило тук? – попита Флаг.

– Дерби по унищожаване – отговори Остин и продължи към клисурата.

Полето, което доскоро бе задръстено от коли и хора, беше пусто. Дори конете бяха изчезнали заедно с ремаркетата си. В тревата се виждаха дълбоки следи от гуми, които подсказваха за движение на тежки камиони.

Остин описа двубоя си с Балтазар и сблъсъка си със заместника на Карина. После се обърна и подкара отново бентлито към зрителската ложа. Каза на Флаг, че дължи услуга на Оръженосеца. Двамата извадиха копието и внимателно обвиха тялото в едно парче плат от палатките. След като положиха трупа в ложата, огледаха страничните пътища и откриха празен хангар и писта, които обясняваха бързото бягство на Балтазар.

Решиха да поогледат къщата. Остин сви по алеята към сградата. Двуетажната хасиенда сякаш бе излязла от някоя испанска провинция. Светлокафявите стени бяха гладко измазани. Ниски парапети красяха ъглите на покрива, облицован с червени плочи. Сводести прозорци ограждаха просторна веранда.