Клайв Къслър - Навигаторът

– Решавай, Саксън. Не за твоя живот се боя сега.

– Извинявай. Ъъъ… чакай. След като корабът ми изгоря, се постарах да науча всичко за семейство Балтазар. Открих, че за тях се споменава в историята на тамплиерския орден. Семейство Балтазар било свързано с него, но очевидно са скъсали отношения, в противен случай и Балтазар са щели да бъдат заличени от лицето на земята заедно с останалите тамплиери. Символът на ордена е бил глава на бик. Бикът е също така и едно от въплъщенията на Ваал.

Остин остави ума си да се понесе обратно към обиколката с хеликоптер, която двамата с Джо предприеха след нападението на контейнеровоза. Хеликоптерът мина ниско над един кораб с руда и тогава Остин за пръв път видя символа с главата на бик. Под името на кораба беше мястото на регистрацията му.

Никозия, Кипър!

– Благодаря, Саксън! Много ми помогна. Кажи на Джо, че ще поддържаме връзка.

Остин затвори и предаде на Флаг най-същественото от разговора.

– Кипър! – измърмори Флаг. – Та това е на другия край на света.

– Близо до турското крайбрежие. Ако знаех, че Балтазар ще се отправи нататък, щях да си остана в Истанбул. Имате ли хора там?

– Един човек, който е израснал на острова. И допълнителни части в региона. Мога да намеря няколко души, които здравата да изненадат този господин.

– Балтазар е опасен. Няма да допусне никой да застане на пътя на съдбата, предопределена на семейството му. Ще убие Карина, преди някой да стигне до него. Накарай хората си да го следят и им кажи да пристъпят към действие само ако са принудени. А дотогава аз ще видя дали ще успея да взема някой от самолетите на НАМПД. Ще съм само на няколко часа след него – Остин поклати глава. – За жалост дотогава той може да причини много нещастия.

– Точно затова си мислех, че няма да е зле да стигнеш там преди него.

Остин не беше в настроение за шеги.

– Не знаех, че ЦРУ е овладяло изкуството на телепортирането.

– Не е толкова сложно. Мислех си за „Блекбърд”.

От дните си в ЦРУ Остин беше добре запознат с прозвището на SR-71 – високоскоростен самолет с голяма височина на полета, който беше изпълнявал тайни разузнавателни мисии за ЦРУ, преди в края на деветдесетте години на ХХ век да бъде изместен от самолети с дистанционно управление и сателити. Легендарният самолет можеше да прелети над Атлантика за два часа.

– Мислех, че са прекратили използването на цялата флотилия – каза той.

– Това е историята, която разпространихме за прикритие – отговори Флаг. – Запазихме един, за да превозва членовете на ЦРУ при спешни ситуации.

– Според мен това е спешна ситуация – прецени Остин.

– Великите умове мислят по един и същ начин – засмя се Флаг и извади мобилния си телефон. Зае се да преодолява бюрократичните спънки и все още говореше, когато се чу свистенето на ротори на хеликоптер.

Остин излезе на балкона и видя два хеликоптера, които правеха ниски кръгове над къщата.

– Кавалерията пристигна – съобщи той.

Флаг пъхна телефона в джоба си.

– Винаги съм бил на страната на индианците, но в този случай ще направя изключение, защото съм в добро настроение. Току-що говорих с една важна клечка. Не беше лесно, но имаш билет първа класа на този блекбърд.

Новината беше добра, но Остин беше реалист. Шансовете му за успех не бяха големи.

Погледът му стана по-суров. Ако Карина пострада, Остин щеше да посвети целият си живот на една-единствена цел.

Да прати Балтазар в ада!

Фред Търнър стоеше на колене зад бара и редеше бирени чаши. Чу как вратата се отваря и затваря и на червендалестото му лице се изписа гримаса. Вероятно редовен клиент, подранил за промоцията.

– Затворено е! – изръмжа Търнър.

Никой не отговори. Търнър стана и видя в рамката на вратата едър мъж. Кръглото му лице беше меко и детинско. Търнър беше пенсиониран полицай и инстинктите му на ченге надушиха заплаха, скрита зад безобидна фасада. Той застана по-близо до пушката, която държеше до касата.

Непознатият се огледа и попита:

– Откъде е дошло името на това място?

Неочакваният въпрос накара Търнър да се подсмихне.

– Хората смятат, че съм го кръстил на някой бар от Стария запад. Но когато го купих, си спомних, че навремето бях чел как някога тук имало множество златни мини.

– Какво е станало с тях?

– Затворили ги преди години. Не открили достатъчно злато, за да продължат да ги разработват.

Мъжът се замисли за миг.

– Благодаря – каза той и излезе, без да добави нищо повече.