Клайв Къслър: Навигаторът

Търнър отново се зае да реди чашите и си замърмори за странните хора, които се отбиват в баровете.

На паркинга Адриано седна в колата и препрочете указанията и картата, които Остин бе надраскал на листа. С безизразно лице вдигна очи към неоновия надпис на плоския покрив на ниската сграда: БАР „ЗЛАТНА МИНА”. После накъса листа на парчета, включи двигателя и излезе от паркинга по един от третокласните пътища на Мериленд.

След като напусна турнирния двубой на Балтазар, Адриано пое от Ню Йорк към Ню Джърси, а после към Мериленд. Указанията на Остин го отведоха до една провинциална местност недалеч от залива Чесапийк и по поредица от третокласни пътища до бар „Златна мина”.

Той вдигна телефона си и набра директната линия, по която се свързваше с Балтазар.

– Е? – прозвуча по телефона гласът на работодателя му.

Адриано разказа на Балтазар за бар „Златна мина”.

– Жалко, че Остин е мъртъв – завърши той. – Щях да го накарам да ни каже това, което искаме да разберем.

– Не е – сопна се Балтазар. – Остин избяга. Трябваше да напуснем имението. Не се връщай там.

– А жената?

– Държа я. По-късно ще се оправим с Остин. Искам да видя изражението му, като му съобщя какво съм направил с хубавата му приятелка.

Адриано се надяваше той да е последният, който ще говори с жената, но се постара гласът му да не издаде разочарованието му.

– Аз какво да правя?

– След няколко дни се връщам. Дотогава се скрий. Когато се върна, ще ти се обадя. Чака те много работа. Искам да унищожиш НАМПД и всички хора, свързани с нея. Ще ти осигуря всичко необходимо за целта.

Усмихнат, Адриано затвори. Никога не бе извършвал масово убийство и с нетърпение очакваше да се изправи пред това предизвикателство.

„Животът е прекрасен – помисли си той. – А смъртта е още по-прекрасна.”

Боингът 737 с глава на бик на корпуса докосна земята на международното летище „Ларнака” и се отправи към един хангар, запазен за частни самолети. Механиците, които обикновено ги обслужваха, вече си бяха отишли. Балтазар беше обмислил пристигането си много внимателно и знаеше, че няма да има кой да види фигурата, която свалиха на носилка по стъпалата на самолета.

Цялото лице на фигурата с изключение на очите и носа беше покрито с превръзки. Мъже в бели медицински престилки натовариха носилката в очакващия ги хеликоптер. След секунди Балтазар слезе от самолета и се качи в хеликоптера, който веднага се вдигна във въздуха и се отправи на запад.

Машината кацна на малко летище близо до крайбрежния град Пафос. Очакваше ги линейка, която потегли веднага след натоварването на носилката. Балтазар и хората му я последваха в един мерцедес седан.

Конвоят от двете превозни средства мина през покрайнините на града и се качи на магистралата. Скоро се отклони от нея и се отправи нагоре по един тесен планински път, който се виеше през поредица от остри завои, през тихи планински селца и порутени хотели, които някога са били модерни летни курорти, преди хората да започнат да прекарват повече време на морския бряг.

Колкото по-високо се изкачваха линейката и мерцедесът, толкова по-каменист и по-рядко населен ставаше теренът. От двете им страни се издигаха тъмни борови гори. Следвана плътно от мерцедеса, линейката зави по един черен тесен път, който се криеше под балдахин от сплетени клони.

Двете возила се люшкаха по осеяния с дупки път около осемстотин метра. Пътят неочаквано свърши. На фона на звездното небе се очертаваше силуетът на ниска и широка двуетажна сграда. Балтазар излезе от мерцедеса и вдиша хладния нощен въздух. Единственият звук беше воят на вятъра в празните стаи на стария замък от времето на кръстоносците. Балтазар вдъхна старинната му атмосфера, усети прилив на сила от близостта на руината, която някога бе принадлежала на предците му.

Преди време правителството се беше опитало да вземе историческата сграда и да я превърне в туристическа атракция. Планът обаче рухна, след като някои от поддръжниците на проекта получиха смъртни заплахи. Местните хора все още разказваха шепнешком за неописуемите ужаси, свързани с рушащият се замък.

Балтазар не беше идвал тук от последното си жертвоприношение пред Ваал. Спомняше си мрачната му атмосфера. Първоначално замъкът бил построен като крепост. Покривът беше назъбен, за да осигури заслон за защитниците си. Единствените отвори в иначе равната фасада бяха тесни бойници, през които стрелците можеха да пускат стрелите си. Но Балтазар преди всичко си спомняше Стаята.